BGfootball.com – Българският футбол на едно мястоBGfootball.com – Българският футбол на едно място

1
Добави коментар
motherwell
motherwell

Трифон Иванов, или просто Туньо, ни напусна от този свят на 50-годишна възраст, след като получи масивен инфаркт. Той беше един от основните играчи на златната Пенева чета, в най-силния период на българския национален отбор.

Страшилището за противниковите нападатели е роден 27 Юли 1965 г. в търновското село Горна Липница. Успешната му кариера започва в Етър 1924  Велико Търново. През 1988 г. преминава в ЦСКА, където печели 3 титли на страната. По-късно е трансфериран в испанския Бетис. След това е преотстъпен отново в Етър и ЦСКА, а с виолетовите става отново шампион на България през 1991 г. Играе за малко и в швейцарския Ксамакс.

През 1995 г. пък подписва с  австрийския гранд Рапид Виена, където печели купата на страната и отново става шампион. „Вълка“, както го наричат някои, е един от малкото българи играл финал в европейски клубен турнир. Това се случва през 1996 година в турнира КНК, но тимът му губи с 0:1 от ПСЖ на финала. След Рапид играе и за другия гранд от Виена – Аустрия.

В националния отбор легендарния защитник дебютира през 1988 и има 77 мача и 6 гола. С един от тези голове срещу Русия ни класира за световното във Франция през 1998 г., а в квалификациите за Евро 96 отбелязва един рядко срещан красив гол с воле, след центриране от ъглов удар срещу Уелс. Играе на 2 световни и едно европейско първенство. В последните си мачове за националния е капитан на отбора. Избран е за футболист на годината в България през 1996 г.

Туньо винаги ще остане в сърцата на хората като един истински боец, един от най-великите защитници на България, човек, който се раздаваше максимално във всеки мач, бореше се за всяка топка и не го беше страх от сблъсъци.

Нападателите винаги се страхуваха от него, с разчорлената му коса, дългата брада и кръвясали очи, той всяваше паника сред тях, но не само с външността си, а и с качествата си на железен защитник. Треньорът му в Бетис казва за него, че той приключва всяка атака на съперниците с шпагат, независимо от ситуацията. Имал е предложение от Барселона, да замести често контузения Роналд Куман, но от Бетис не са го пуснали.

Съотборниците му пък се чувстваха по-сигурни, щом той е на терена. С хищническия си инстинкт и правилно пласиране трудно допускаше някой нападател да го подмине.

За разлика от повечето си колеги Иванов не се впусна в треньорска кариера след като приключи с футбола, а се занимаваше със собствен бизнес. Преди няколко години отново се върна във футболните среди като зонален председател на БФС за Велико Търново.

Бунтар, огромен талант, зевзек, силен характер, около него винаги е било интересно и винаги е в центъра на събитията. Готов да помогне винаги на всеки.

Голям мъж не само на терена, но и извън него.

Завинаги в нашите сърца!

Поклон пред паметта ти, Туньо!