Българското кино на 20-ия София филм фест (видео)

1
Добави коментар
Nelly_Nelly
Nelly_Nelly

Документални и игрални филми на наши режисьори плюс копродукции с родно участие са в програмата за юбилейното издание на фестивала от 10 до 30 март (снимки, видео)

Българските пълнометражни игрални филми, включени в програмата на 20-ия София филм фест (SIFF.bg, 10-31 март), са 13, а копродукциите с миноритарно наше участие – осем.

Документалните творби са 16, сред тях – новите филми на режисьори като Стефан Командарев, Атанас Христосков, Кирил Станков, Георги Балабанов и Станимир Трифонов, който в началото на месеца вече представи в Дома на киното своя „През сълзи“, посветен на съвременните арменци у нас.

Като се добавят късометражните филми за наградата „Джеймисън“, както и филмите, показвани на закрити прожекции в рамките на „София мийтингс“, представянето на новото българско кино набъбва до над 60 заглавия. Програмата по заглавия, дни и киносалони е на http://siff.bg/bg/movies.

Юбилейното издание на фестивала се открива официално на 10 март с нов български филм в зала 1 на НДК. „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на режисьорката Иглика Трифонова („Писмо до Америка“) е копродукция с Холандия и Швеция, създадена по действителен случай – разказ за стойността на живота на малкия човек и измеренията на човешкото достойнство.

Световната му премиера беше през ноември м.г. в конкурсната програма на международния фестивал Black Nights в Талин. Оператор е Рали Ралчев, а композитор – Теодосий Спасов. 

В интернационалния актьорски състав са Ованес Торосян и Красимир Доков, французойката Ромен Боранже („Вик и Фло видяха мечка“), откритието на Бергман – Самуел Фрьолер, Лабина Митевска („Преди дъжда“ на Милчо Манчевски), Нермина Лукач, Изудин Байрович.

В балканския конкурс за първи път има два български филма, които вече са познати на родната публика и имат награди от националния фестивал във Варна: „Каръци“ на Ивайло Христов и „С лице надолу“ на Камен Калев.

„Бартер“ (2015) също има отличие от „Златна роза“ – за най-добра тв продукция. Режисьорът и сценаристът Атанас Киряков го снима по действителен случай, като своеобразно продължение на своя документален „Омагьосани от морето“ (2010).

И двата филма разказват за живота в едно рибарско селце, за хората в него, с техните радости и тъги, с опита им да оцелеят в един живот на бартер – срещу мутрите, които искат да разрушат селището и да построят на мястото му луксозни хотели. 

Филмът неслучайно е сниман на плажа във варненския квартал Аспарухово – самият Атанас Киряков е от Варна и в продължение на 30 години е наблюдавал живота на рибарите и тяхната борба за оцеляване.

Главният герой Хиндо се играе от Филип Аврамов, а Татяна Лолова получава за своята роля актьорска награда от фестивала „Любовта е лудост“. Участват още Койна Русева, Марта Вачкова, Юлия Чернева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Калин Вельов. Музиката отново е на Теодосий Спасов. 

В конкурсната програма за първи и втори филми е „Жажда“ на Светла Цоцоркова, който имаше световна премиера в Сан Себастиан, а на „Златната роза“ получи наградите за нейния дебют и операторското майсторство на Веселин Христов.

„Във филма става дума за любов в семейство, което живее на хълм в края на село и се издържа от това да пере чаршафите на близките хотели. В семейството цари хармония, спокойствие, има установени взаимоотношения. Аз самата съм израснала в едно странджанско село и баба ми переше чаршафите на ММЦ Приморско, а след 1989 г. – на малките хотелчета в самото село“, споделя режисьорката и допълва:

„Затова във филма има такъв образ на къща, разположена на хълм с множество чаршафи, сякаш всеки миг ще полети. В един момент пристига друго семейство – баща и дъщеря пътешественици, които разбиват тази хармония… Исках на финала да има мечти и именно тази селска, на пръв поглед, къща се превръща в символ на полета на човека, на силата на неговите желания, на стремежа му да обича и да бъде обичан.“

В актьорския състав на „Жажда“ са Александър Бенев, Моника Найденова, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Васил Михайлов, Стефан Мавродиев и Иван Бърнев. Съсценаристи на Светла Цоцоркова са Светослав Овчаров и Венцислав Василев, който я конкурира в конкурса със собствения си пълнометражен режисьорски дебют „Сняг“, копродукция с Украйна.

Сценарист и на филми като „План за отмъщение“ („Златна роза“ за дебют) и „Отрова за мишки“ (с награда от Българската филмова академия), той е избрал да разкаже човешка история за избора, прошката и предателството.

Главните герои са двама братя – Любака и Гошо, които заедно със синовете си Боби и Марти ограбват пощенски клон. След обира Любака бяга с плячката, но скоро е намерен мъртъв, а парите са изчезнали. Докато се опитват да открият какво се е случило с банкнотите, Боби иска да разбере и истината за смъртта на баща си.

„Конкретно ме занимаваха взаимоотношенията между баща и син. Исках да разкажа по някакъв начин за моя баща. Там неизбежно   се появиха предателството и прошката. Филмът е изцяло измислен като история, но по някакъв, много личен за мен начин простих на баща си с него – и надявам се и той да го е направил.“

Ролите се изпълняват от Пламен Великов, Красимир Доков, Ованес Торосян и украинската звезда Владимир Ямненко.

Елица Петкова се състезава с „Жалейка“ (Германия), който показа и на Берлинале 2016, а в допълнение родната публика ще види и късометражния й филм, участвал миналата година в Кан.

В международния конкурс на СФФ 2016 има и четвърто заглавие с българско участие – „Райската стая“ / The Paradise Suite с Анжела Недялкова („Аве“, „Пътят към Коста дел Маресме“), който беше холандското предложение за „Оскар“.

Сред тазгодишните лауреати на наградата на София, наред със светила като Тери Гилиъм, Бела Тар и Тед Кочев, са прочутото трио Джеки Стоев, Джони Пенков и Христо Илиев – Чарли. Те представят най-новия си съвместен филм „Добро утро, капитане“ в кино „Люмиер“ на 11 март.

По думите на авторите това е „първият документален мюзикъл“. Историята е заснета в Царево, където триото обича да се наслаждава на летните дни, а главната роля е поверена на истински капитан…

За морските хора разказва и „Моряшки истории“ на Стефан Командарев („Съдилището“). Документалният филм представя няколко погледа към живота на брега и във водите на Черно море – четири истински човешки истории, наситени едновременно с драматизъм и хумор:

– Заради програма на Европейския съюз за унищожаване на малки риболовни катери Александър Тръпчев е приел корабът му „Омега“ да бъде разрушен…

– Димитър Аврионов, който е прекарал близо половин век от живота си по моретата, 13 години снима с видеокамера какво се случва на корабите по цял свят – и след години в шкафовете старите видеокасети отново оживяват. 

– Риболовният кораб на Христо Спасов е задържан през 2012 г. на 20 мили от румънския бряг по обвинение в бракониерство. Енергичен, със заразяващо чувство за хумор, той води неуморно битките си в морето и на сушата.

– Зоя и Пламен са семейство учители, които се опитват да компенсират нищожните учителски заплати и да отгледат децата си, като от години вадят от морето рапани със своята рибарска лодка…

В рубриката „Ново българско кино“ за първи път пред публика се прожектират още „На педя от земята“ на Максим Генчев и „Баща ми, майка ми, сестра ми“ на Димитър Коцев-Шошо.

Балканският конкурс включва водещи заглавия от региона, а откриването му е на 13 март от 18,30 часа в кино Одеон с „Лазар“ на Светозар Ристовски, също копродукция с участието на България.

В документалния конкурс участва „Кеймбридж“ на Елдора Трайкова, но българското документално кино на 20-ия СФФ е представено и с други заглавия: „Приказки от Балканите“ на Михаил Мелтев, „Деца на тихата революция“ на Виктория Ершова, „Легендата“ на Владимир Щерянов, „В огледалото“ на Юлия Кънчева, „Истории като на кино“ на Атанас Христосков, както и „Звярът е още жив“ на Мина Милева и Весела Казакова, който закрива фестивала с прожекция в зала „София“ на бившия Партиен дом, сега административна сграда на Народното събрание. 

Сюжетът: Докато лявата идея се сгромоляса в нашите страни, на Запад все по-усилено я преоткриват. Трудовете на Маркс бележат рекордни продажби, а анализите на капитализма стават все по-актуални. Българин, бивш горянин и борец против комунизма, прави подобни анализи в затвора през 1951 г. Неговата внучка, раздразнена от модерността на лявата идея и директната й връзка с трагичното състояние на България, изважда тези сведения, за да възстанови колективната родова памет, разпаднала се в поколенията…

Документален е и „24 часа“ на Кирил Станков („Джулай“), който разказва пет човешки истории, всяка заснета в течение на едно денонощие. Героите са българи, наши съвременници: млад бизнесмен, особняк, живеещ сам в планината, двойка пенсионери от село, пилот парапланерист и семейство, което се бори с особено предизвикателство всеки ден.

„24 часа“ е описван като филм за любовта, успеха, щастието, приключенията, мъката и болката – без интервюта или „предизвикани“ моменти.

За първи път тази година в специална секция са обособени осем копродукции с българско миноритарно участие: „И балът продължава“ на Георги Балабанов („Досието Петров“), показаният във Венеция „Банат“ на Адриано Валерио, „Лабиринти на любовта“ на Владимир Щерянов, „Само в мечтите ти“ на Петр Оукропец, включен в програмата Generation на Берлинале 2016…

Сред тях е и полският „Кербала“ на Кшищоф Лукашевич, който носи името на иракския град, където в атентат срещу българската база на 27 декември 2003 г. загинаха няколко наши военнослужещи.

Българското име в актьорския състав е Христо Шопов, който и друг път се е снимал в чужди продукции.

Фотогалерия: БГ актьори в чужди филми

Във филма действието се развива през април 2004-та, когато войната в Ирак е в разгара си. Поклонници честват важния мюсюлмански празника Ашура, когато бунтовници от „Ал Кайда“ и Aс-Садр започват серия от нападения над Кербала. Стратегически важното кметство, седалище на местните власти и полицията, е сред основните цели.

Яростните атаки са посрещнати от само 80 полски и български войници, които разполагат с оръжие и храна за 24 часа. Губейки комуникация с базата, те не знаят кога да очакват подкрепа. С ограничени дажби, използвайки почти всичките си боеприпаси, те трябва да се изправят лице в лице със смъртта в една от най-големите битки за поляци и българи след Втората световна война…

Източник: СФФ 2016