ПРИКАЗКА ЗА КАМЪКА – Тибетска приказка

ПРИКАЗКА ЗА КАМЪКА – Тибетска приказка

Високо-високо в Тибет – там, където разреденият въздух е труден за дишане, където вече няма гори и храсти, а само голи скали, обрасли с мъхове и лишеи – там, сред тия сурови места, се виел стръмен планински път. От едната му страна се издигала отвесна скална стена, от другата зеела дълбока клисура, по дъното на която препускал с рев буен поток. А над един завой на пътя от незнайни времена висял грамаден камък и пътниците винаги минавали под него със страх, като се молели на боговете. Този камък бил част от скалата, но преди векове тъничка пукнатина го отделила от нея. Година подир година дъждовна вода прониквала в пукнатината, през зимата тя замръзвала и напорът на леда неусетно разширявал процепа. Монотонен и скучен бил животът на камъка. Гледал той отвисоко пустия път и пенестите води на потока в клисурата, виждал полета на орлите, виждал трептенето на пъстри знаменца над един далечен манастир и дочувал как тракат молитвените колела на тибетските монаси. Нарядко по пътя...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност