Сирни Заговезни – ден за прошка
Българска традиция
13.03.2016
Празникът се нарича още Поклади и Прошка и слага началото на Великите пости преди Възкресение Христово
Днешният празник Сирни Заговезни е свързан с началото на Великия пост, който предшества празника на празниците Господната пасха. Всеки един християнин е призован да участва в тези спасителни пости. Те са наречени Светата Четиридесетница, или Велики пости и са свързани с най-големия християнски празник Възкресение Христово.
Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 13 март.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.
В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
сн. Асен Великов
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели.
Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините.
Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична.
Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
Related
