Гласът на младите хора

1
Добави коментар

Колко пъти сме го чували и вече не ни прави впечатление. Всеки ден новини за убити, пребити, осакатени, прегазени и, разбира се, политици с авоари в чужди банки. Тук в Република България законът на джунглата е в пълна сила. По-­силният мачка, а останалите се правят на слепи за деянията му.

Питам се аз до кога, скъпи сънародници, ще мълчим, до кога ще търпим да мачкат децата ни в пешеходни зони, да ни бият цигани, защото сме им направили забележка за извило се ужасно маане, докога ще сме наведени и ще гледаме собствената си градинка?

Покъртително е как в автобус, пълен с хора има два елемента, видимо асоциални, сложили си краката върху седалките, търсещи с очи конфликт. Намира се куражлия да им направи забележка и те са готови на какво ли не и вече предвкусват как ще му се нахвърлят и ще се почувстват мъже. Случаят, който описвам, стана известен с това, че те не просто се опитаха да го набият, но и го наръгаха с нож. Кое е притеснителното? Навярно това, че отново никой не се намесил. Изписах няколко клавиатури с лозунги за единство и за съпричастност. Има една поговорка: „Ако не можеш да направиш добро, не прави лошо”.

Тук можеше да напиша няколко клишета за народопсихология и национална идентичност. Това явление обаче се наблюдава само при българин, живеещ в България, когато той отиде другаде се променя според средата. Дали българинът би си хвърлял боклука през терасата в Лондон, или би си надувал музиката, за да дразни съседа в Париж. Защо там законът е мантра, която се спазва, а тук е просто глупава формалност, която лесно се заобикаля?

Докога ще научаваме и знаем за своеволията на политиците и ще се възмущаваме по фейсбук, докога ще отклоняват вниманието ни чрез изкуствени етнически конфликти или гей паради?

Нормално ли е да убиеш някого, който ти е направил забележка и да има сума свидетели, като никой да не помогне на жертвата и дори да не види номера на колата, от която слизат разни типове, за да го пребият. Това ме кара всеки ден да се възмущавам и да мисля, че нещата са сбъркани кардинално! Не сме народ, а единици!

Не се възприемаме като близки едни на други, не си помагаме. Защо сме се увълчили едни срещу други и дерзаем при нещастието на съседа? Родителите ми са ме възпитавали, че, ако можеш да си в услуга, трябва да помагаш. Втълпяваха ми го, но смятам, че и те не го вярват. Българинът се капсулира и се затваря в черупката си. Анализирам това явление и според мен отговорът се крие в всички битовизми, които ни зариват. Как да се раздаваш за другите, след като ти не си добре? Драги сънародници, моля се да видя деня, в който ще ни обедини онзи плам, палил сърцата на предците ни по време на отечествените войни и стотиците героични битки.

Онази непримиримост пред неправдата и желанието за обединение в името на кауза. Кауза, достойна и належаща! Отговорът е: държавата сме всички ние! Щом тя е в това състояние, каква сигурност можем да имаме за семействата си? Време е да вземем нещата в собствени ръце!

И за финал искам да ви призова да не си търсим месия, а да действаме бързо, а да не чакаме!
Ако има месия, водач, той сам ще се появи и най-­вече ще се открой!

Снимка – dnevnik.bg

Автор Стоян Ангелов
„Гласът на младите хора“

Like this:

Like Зареждане…

Related