Новият автопортрет на Антонис ван Дайк, който без съмнение е шедьовър и бе открит наскоро е почти идентичен с известния автопортрет от Ван Дайк в Националната портретна галерия в Лондон, който предизвика доста шум преди няколко години. Къщата на Рубенс в Антверпен, Белгия ще покаже за първи път пред публика творбата заедно с още 6 картини, предава сайтът Artprice.
Антонис ван Дайк е най-известният и талантлив студент на Петер Паул Рубенс. От 1618 до 1620 г. той се учи и подготвя в ателието на великия фламандски художник. В началото на 1621 г. Ван Дайк заминава за Лондон, където рисува в двора на крал Яков VI Шотландски или крал Джеймс I, но скоро се връща в родния Антверпен. След това, за известно време, той живее в Генуа, Италия, а през 1632 г. отново отива в Лондон, където е посветен в рицарско звание. Година по-късно е въведен в длъжността „кралски художник”. Около 1638 г. Ван Дайк рисува поредица от изключителни портрети на крал Чарлз I, неговата съпруга Анриет Мари и на техните деца.
Автопортретът на художника, вероятно е направен по поръчка от английския крал Чарлз I. Автопортрети на успешни художници били ценени колекционерски предмети, от които Чарлз I имал малка, но изискана колекция, която включвала Тициан, Бронзино, Джулио Романо, Рубенс и Ван Дайк. Чарлз се възхищавал и бил привързан към своя придворен художник, което може да се види и от думите изписани върху гробницата му в Лондон: „Антонис Ван Дайк, който докато беше жив даде безсмъртие на мнозина.“
Автопортретът в къщата на Рубенс е почти идентичен с този в Националната портретна Галерия в Лондон с изключение на това, че мустакът на Антонис в този портрет е обърнат нагоре – Ван Дайк се представя на Чарлз I по официален начин. Увисналия мустак на картината в Лондон предполага, че Ван Дайк е създал този портрет за себе си.
До скоро, творбата се е намирала в ръцете на наследниците на художника, като е била реставрирана и монтирана отново в рамка. Проучване вече е показало, че картината не е фалшификат. Такъв автопортрет е истински експонат на таланта на художника, защото в него той избира как иска да бъде видян. Изборът на правилния профил и суетата със сигурност не са само символ на нашето facebook време.
Друга причина да се посети къщата на Рубенс в Антверпен са шедьоврите – „Главата на Юпитер” от Антонис ван Дайк и „Глава на възрастна жена” от Якоб Йорденс. „Главата на Юпитер” е част от творбата „Юпитер и Антиопа”, на която Дайк създава няколко версии. Картината е в колекцията на музея за изящни изкуства в Гент и е датирана около 1620 година. Ван Дайк бил все още млад по това време и силно повлиян от учителя си. Експресивният, мускулест и брадат Юпитер напомня за старите мъже, които се включват в композициите на Рубенс. Творбата показва прегърбеният и рогат Юпитер, преоблечен като сатир, похотливo и хитро митологично създание.
„Глава на възрастна жена“ от Якоб Йорденс също е предварителна работа. Освен Рубенс и Ван Дайк, Йорденс е един от главните герои на фламандската барокова живопис. Въпреки, че е силно повлиян от Рубенс той е развил свой собствен стил. Като много майстори, Якоб Йорденс изучава живи модели и по-късно използва тези изразителни „глави“ в неговите картини. Начинът по който, майсторът моделира лицето на една стара жена с видими бръчки по врата и лицето и руж по бузите, я превръща в отличителен и жив герой.
Красивите портрети на Елизабет от Франция и на Фердинандо Гонзага от талантливия Франс Порбъс Младши също могат да бъдат видяни в къщата на Рубенс. Детайлът на покритата със злато броня на млад мъж и облекло бродирано със златни нишки на десет-годишната Елизабет показва майсторството на Порбъс като портретен художник. Ян Косиерс е представен в изложбата с реалистичен портрет на неизвестен мъж джентълмен. И двамата художници са били в приятелски отношения с Рубенс. Рубенс работи с Порбъс в същото студио в Мантуа, а с Косиерс регулярно през 1630-те.
