Свобода на печата ли? “Ми, той умрял, ма”

Свобода на печата ли? “Ми, той умрял, ма”

Израснала съм в семейство, в което всеки ден се купуваха и четяха вестници. Може би по тази причина винаги съм намирала някаква особена магия в четенето на печатни издания. Да усетиш аромата на хартията, да разгръщаш страниците, да си изцапаш пръстите с мастило, да прочетеш вестника от край до край… Правех го редовно, въпреки мобилните комуникации. Някаква олд скул романтика. Наречете го както искате. Спрях рязко да купувам вестници преди 7-8 години. Днес се ограничавам до един-единствен. (Няма да кажа кой, за да не звучи като реклама.) Но не заради интернет, а защото вестниците почнаха да “цапат” не само пръстите. Омърсиха душите ни. Обидни са за интелекта ни. Опасни са. Днес, в деня на свободата на печата, се замислих, че сме съвременници на преждевременната смърт на вестниците. На умишленото убийство на сърцето на журналистиката. Щото няма нормална медийна среда без качествено, сериозно вестникарство. Наричам тази смърт преждевременна, тъй като пресата у нас не падна жертва на...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност