Снимка: google
Днес, 15 юни, според народната традиция се чества Видовден.Всъщност, колкото и да търсим в църковния календар, светец с име Видо или Вида няма да открием. Счита се, че този празник е следа от почитта на древните по нашите земи към бога на възмездието.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва. Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден:“Господ забавя, но не забравя!“.
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.
Как отбелязват Видовден по нашите земи
В Граовско, в навечерието на празника, поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка. Старите хора вярват, че тя лекува болни очи. На Видовден момите пък изпълняват магически практики и правят любовни гадания
• Мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им;
• В нощта срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо;
• Интересна е и практиката момите да вадят от раклите чеизите си и да ги изнасят навън по оградите, за да ги видят ергените. Вярва се, че така скоро ще се омъжат.
• Видовден има връзка и с култа към слънцето. На празника хората стават рано и посрещат изгрева на слънцето. Това според традицията ще ги направи здрави и щастливи.
У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
