„Ето ме и мен, в юлското утро, в търсене на любовта, окрилен от зората на новия ден и красивото слънце“. През далечната 1971-ва година песента на Кен Хенсли и Дейвид Байрън от Uriah Heep, озаглавена „July morning“, за първи път прозвучава като част от албума на групата „Look at Yourself“. Едва ли тогава музикантите са можели да предположат, че парчето им ще се превърне в романтична традиция в самото ъгълче на Европа – живописната България.
В началото на осемдесетте, група приятели решили да преживеят най-вълнуващото си лято. Наесен повечето от тях влизали в казармата и раздялата ги натъжавала. Без особена подготовка и планиране, един от тях предложил „защо да не посрещнем изгрева на плажа?!“. Лудите глави се съгласили и отишли на брега край Варна. Хубавата вечер ги заредила с толкова приятни емоции, че младежите решили, че задължително трябва да повторят.
В продължение на няколко години това била единствената им възможност да се видят – последната нощ на юни и първото юлско утро. Едва 5-6 години по-късно, идеята започнала да се разпространява и да се оформя като традиция. Първи я подхванали в Червен бряг, където превърнали събирането във фест. Смята се, че именно там се заражда своеобразният „празник“ Джулай морнинг.
Някои го определят като хипи традиция и го съотнасят с американските течения от 60-те години на ХХ век. Други пък го свързват с протеста срещу комунизма у нас и победата на музиката и изкуството над цензурата. По това време, западната култура трудно е навлизала у нас, особено „зловредната“ музика, която все пак си е преправяла път към българските младежи. Трети отнасят Джулай морнинг към надеждата – за бъдещето, за новия ден, за прераждането на света и настъпването на лятото.
Преди всичко, обаче, Джулай морнинг е една чисто българска, културна традиция. Тя не е свързана с култове, политическия или религиозния календар, с PR специалисти или пък установените национални празници. Посрещането на първото юлско утро е български феномен, обединил поколения млади хора в една романтична традиция – да се съберем, да пийнем бира, да послушаме музика и да посрещнем изгрева край морския бряг.
Днес, няколко десетилетия по-късно, Джулай морнинг се е разраснал до фестивални размери и много от градовете по Черноморието ни вдигат грандиозни партита на плажа, на които гостуват музиканти от цяла България и от света.
Първоначалния смисъл на традицията може и да се е поразмил, но това не я прави по-малко хубава. Защото в основата й продължават да стоят някои от най-хубавите неща на света – приятелството, надеждата за новия ден и, разбира се, хубавата музика.
