Арета Франклин (1942-2018), кралицата на соула

1
607
Добави коментар
cvetelinah
cvetelinah

Ветеранката на американската музикална сцена, смятана за най-голямата певица в популярната музика, почина на 76-годишна възраст. Припомнете си някои от най-емблематичните й песни (видео)

Арета Франклин, наричана „лейди Соул“, икона на американската музика, почина на 76-годишна възраст след продължителни здравословни проблеми и рак на панкреаса в напреднал стадий – само няколко дни след като нейни близки съобщиха, че е на смъртния си одър.

Номер 1 в класацията на сп. „Ролинг стоун“ със 100-те най-големи певци на всички времена, за периода между 1968 и 2008 г. тя печели общо 18 награди „Грами“ и е сред рекордьорките по продажби в музикалната индустрия с над 75 млн. тираж.

Нейната певческа кариера започва още като дете в госпъл хора на баптистката църква в Детройт, щата Мичиган, където баща й е пастор. Професионалният й успех, след неуспешен опит на „Кълъмбия“ да я наложат като джаз певица, идва чак през 1967 г., когато сключва договор с „Атлантик рекърдс“ на Ахмед Ертегун и започват да я наричат „кралицата на соул музиката“.

Сред емблематичните й хитове от онова време са (You Make Me Feel Like) A Natural Woman и Chain Of Fools, избран по-късно от Камелия Тодорова за старт на международната й кариера, а също така феминистките Think и Respect, с които американската соулдива се изявява като актриса във филма „Блус брадърс“ (1980) и продължението му „Блус брадър 2000“.

Respect всъщност е композиция на Отис Рединг, но именно нейната версия от албума I Never Loved a Man the Way I Love You (1967), с променен текст и сестрите й като беквокалистки, става химн на движението за граждански права и борбата за повече права на жените в САЩ.

Песента е също така дебютният й номер 1 в класацията за сингли „Билборд Хот 100“, а година по-късно й носи за първи път наградата „Грами“ за най-добро женско вокално изпълнение в стил R&B.

В репертоара й са намирали място дори оперни арии (мъжката Nessun dorma на наградите „Грами“ през 1998 г., вместо Лучано Павароти), а сред най-именитите й дуетни партньори са Ани Ленъкс от „Юритмикс“ в „Sisters Are Doin’ It for Themselves“ (1985), покойните Джордж Майкъл в I Knew You Were Waiting (For Me) (1987) и Уитни Хюстън в It Isn’t, It Wasn’t, It Ain’t Never Gonna Be (1989).

През 80-те успява да се задържи на гребена на вълната, като с Freeway Of Love (1986) печели не само „Грами“, но и видеонаграда от MTV за най-добър клип на певица. Това обаче е и последният й номер 1 в американската класация за ритъм енд блус (R&B)…

Между кавърите, които е записала през годините, са I Say a Little Prayer (1968), изпълнявана в оригинал от Дион Уоруик, Spanish Harlem (1971) на Бен И.Кинг, Hold On, I’m Comin’ (1981) на Сам и Дейв, Jumpin’ Jack Flash (1986) на „Ролинг стоунс“, Everyday People (1991) на „Слай енд дъ фемили стоун“, A Deeper Love (1994) на Clivillés + Cole.

Последният й нов материал излезе през 2014 г. в албума Aretha Franklin Sings the Great Diva Classics с песни от репертоара на нейни колежки като Гладис Найт (Midnight Train to Georgia), Шънейд О’Конър (Nothing Compares 2 U), Алиша Кийс (No One), Барбра Стрейзънд (People), Ета Джеймс (At Last), „Сюприймс“ (You Keep Me Hangin’ On), Чака Кан (I’m Every Woman в съчетание със собствената й Respect) и Глория Гейнър (I Will Survive, комбинирана с I’m A Survivor на „Дестинис чайлд“).

Тогава тройно по-младата Адел, която би могла да й бъде внучка, й зае хита си Rolling in the Deep, а Арета го изпя по свой начин, вплитайки мотиви от „Мотаун“ класиката Ain’t No Mountain High Enough. 

Миналата есен тя прекрати концертните си участия, след като издаде своя 42-ри студиен албум A Brand New Me – архивни записи на нейни хитове с нови аранжименти от лондонския Кралски филхармоничен оркестър.

Когато Арета пее, се лее американска история, коментира преди време разчувстваният Барак Обама, на чиято първа президентска клетва през 2009 г. тя изпълни стария химн на САЩ My Country, ‘Tis of Thee.

Никой не олицетворява по-пълно връзката между афроамериканската духовност, блуса, R&B, рока – начинът, по който трудностите и скръбта се превръщат в нещо, изпълнено с красота, жизненост и надежда, заяви той през 2015 г., когато A Natural Woman прозвуча на церемония в чест на своята авторка Каръл Кинг.

Тя е пяла и за предишните президенти демократи: Джими Картър (1977-81 г.) и Бил Клинтън (1993-2001), който в началото на седмицата написа в „Туитър“: „Подобно на много хора по целия свят, Хилари и аз мислим днес за Арета Франклин и слушаме музиката й, която беше важна част от нашия живот през последните 50 години. Надяваме се да повдигнете духа й, като слушате и споделяте онези нейни песни, които са имали най-голямо значение за вас.“ 

През 1968 г. тя става едва втората афроамериканка на корица в сп. „Тайм“, а две десетилетия по-късно (1987) – първата жена, приета в Залата на рокславата (Rock and Roll Hall of Fame). През 1985 г. щатът Мичиган официално обявява гласа й за „местно природно богатство“, а от миналата година в Детройт има улица на нейно име – Aretha Franklin Way.

Биографичните справки за нея днес не пропускат да споменат и множеството лични проблеми, които я съпътстват през целия й жизнен път. Останала рано без майка и родила първите две от общо четирите си деца още като тийнейджърка (на 13 и 15 години), Кралицата на соула има зад гърба си два неуспешни брака, бори се с алкохолизма, наднорменото тегло и фобията от летене със самолет.