СТОИЧКОВЩИНА
Автор: Виктор Кордон
Преди няколко дни известният на всички балкански герой Христо Стоичков за пореден път прояви прословутата си простащина (нападайки журналисти и пребивайки шофьора им), която, разбира се, никога не е убягвала на незаслепените от фалшивия му блясък, изкуствено създаден от родните раболепни медии. Досега всичките му подобни прояви на терена и извън него са били оправдавани от индивиди с манталитет на неандерталци или пък от фанатизирани футболни фенове (или от комбинацията на двете), прославящи „мъжкия” му характер и буйния му темперамент. В действителност обаче това е поведение на самозабравил се селяндур*, който се радва и окрилява от благоразположението и оправданието на себеподобните си, каквито в нашата мила татковина има твърде много. В този смисъл можем да говорим за широко разпространено явление, което можем да наречем стоичковщина на името на най-изявения си представител. С това противно явление ни се налага да се сблъскваме всеки ден не само на улицата, на работа или в магазина, а и чрез медиите, които услужливо и щедро ни заливат с него.
Българинът е свикнал вечно да се оплаква, че държавата му не била правова, че нямало ред и законност, че имало корупция и злоупотреби. Според него решаването на тези проблеми можело да стане само чрез промяна на Конституцията, законите и съдебната система, чрез намаляване броя на депутатите, чрез смяна на политическия модел, чрез изгонване на политиците и чрез други подобни фундаментални и радикални трансформации, граничещи с революция. В същото време, когато Стоичков (който нагло и неблагодарно твърди, че България нищо не му е дала) или някой примитив като него реши да демонстрира първобитните си нрави и да погази закона, пребивайки някого само защото не прави това, което на него му е угодно, тогава се надига вълна от негови агресивни защитници, които дежурно оправдават всяка негова дивашка проява. Как тогава, българино, искаш да има правова държава, след като ти оневиняваш деянията на онези, които открито нарушават законите, и по този начин ги поощряваш, и след като ти самият ги погазваш всеки път, когато ти пречат? Как искаш да има ред и законност, след като точно ти си този, който кара пиян и с превишена скорост, който прегазва деца на пешеходната пътека, който кара мотора си с над 200 км/ч в града, който дава и взима подкупи, който укрива данъци и не си плаща глобите, който кара в насрещното, който купува цигари без бандерол, който краде и руши общинска и държавна собственост, който продава некачествени и опасни стоки, който лъже в грамажа, който прекарва контрабанда, който пуска контрабандни материали на митницата, който трафикира нелегални имигранти, който не гласува, който гласува неинформирано, който търпи беззаконията и т.н. Да, вината за плачевното състояние на държавата е твоя, защото спазването на законите и качеството на съдебната система, Конституцията, депутатите, политиците, партиите, пътищата, хранителните и другите стоки, услугите, бензина, полицията, КАТ, магистралите и на всичко останало в страната ти зависи само от теб. Те са такива, каквито ти си ги направил или си допуснал да бъдат направени. Накратко: те са такива, какъвто си ти! И докато се държиш като стоичковец, за когото законът е врата в полета, през която минават само глупаците, дотогава България ще бъде разграден двор, от който ти ще продължаваш да се оплакваш, неосъзнавайки, че отговорността за това е твоя.
Стоичковците са новите герои на нашето време така, както преди това бяха селяндурите* с партийна книжка, а преди тях – бай ганьовците. Стоичковците са нагли, арогантни, безскрупулни, полуграмотни, невежи, самовлюбени и самодоволни комплексари, чиито подвизи от простащина са възможни само заради търпимостта и одобрението на обществото или поне на част от него. Заради тези, които ще бълват гневни и заплашителни коментари под този материал в защита на стоичковщината и които ще кълнат разобличителите й, ще продължаваме да живеем в икономическа нищета, безпътица, корупция, беззаконие, злоупотреби, престъпност, своеволия и самоуправство. Защото именно стоичковците, които те яростно защитават, са носителите на тези недостатъци, от които страдаме всички ние. Когато преодолеем тези вредни навици, когато започнем да проявяваме нетърпимост към просташките и противообществени прояви на стоичковците и когато осъзнаем, че нашата търпимост към тях подхранва тяхната простащина, тогава ще се измъкнем от блатото, в което живеем напълно закономерно и заслужено.
За тази цел, обаче, българино, трябва да спреш да обвиняваш Конституцията, политиците, депутатите, партиите, циганите, евреите, руснаците, американците, турците, новия световен ред, кемтрейлсите, извънземните и всичките ти останали неизменни виновници, да прогледнеш и да видиш собствената си вина, защото всичко, което се случва в тази държава, зависи от теб. Държавата е като твоя дом – ако се грижиш добре за него, ще изглежда добре, но ако го занемариш, мислейки си, че грижите за него са работа на друг, ще започне да се разпада. Защото държавата – това сме ние!
*Определението „селяндур” тук се използва не в смисъл на човек от малко населено място, а за индивид, комуто липсва култура и възпитание.
