История за ново начало през есента

История за ново начало през есента

Благословеното лято мина и отново съм на поляната. Личи си, че и тя е живяла бурно и не си е губила времето. Буйните танци на вятъра и слънцето са протрили тревата и из нея личат пожълтели и оголени петна. Магьосните цветя и билки са изцъфтели, отгледали са и са пръснали семената си и стърчат изсъхнали. Полупресъхнало, поточето е затлачено със загниващи треви и листа. Животните, които са идвали на паша и водопой, са оставили пътеки.

Околните борики ме посрещат с укорително мърморене, а притеснителни широколистни даже са почнали да жълтеят. Всичко си иска работа и поддръжка.

∗∗∗

Сещам се, колко трудно е понякога да различиш работата от удоволствието. Чух лятото, как една жена на село говореше по телефона с дъщеря си, дето живееше в София и се занимаваше с разни художества: „Добре съм, мамо, добре съм. Ми работих от сутринта – плевих зеленчука. Да-да, почивам си сега. Цветята, викам, плевя цветята.“ Избухнах в смях. Явно това се беше случило и от другата страна на...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност