Правя изричната уговорка, че пиша за отношенията между партньори, които живеят заедно – защото проблемите им нямат нищо общо с проблемите на междуполовото общуване при една фриволна връзка в стил „ела ми – дойди ми“. Освен това ще пиша от първо лице, защото не понасям варианта:
„На една приятелка се случи…“ Не искам да използвам тази конструкция, за да не изпадна в ситуацията: „Докторе, един приятел е чукал мацка без презерватив и сега се притеснява, че нещо го сърби…“ „Добре, извади приятеля да го видя.“
За по-голяма нагледност ще коментирам изречени от жена ми фрази. Ще коментирам с любов, защото те така и са изречени – с любов.
Ти никога не споделяш
На първо място тук е използвано типично женското пристрастяване към обобщения и крайности, избиващо в повсеместна употреба на „женските“ думички – „винаги“, „никога“, „изобщо“.
В случая се критикува нежеланието ми да споделям всичките си проблеми, при това в подробности и с коментари, за предпочитане – не фактологични, а чисто емоционални. Тоест – не „какво“ и „кой“, а преди всичко „защо“ и „как“. „Контрагентите не приеха предложението ми“ не се брои, трябва да бъде поднесено във вида: „По ужасно гаден начин Контрагентите отхвърлиха предложението ми, защото ме мразят. Чувствам се съсипан и унизен.“ Ако това пък е придружено с хлипания и готовност да приема галене по главата, бих бил чудесен.
Казах ти аз, че така ще стане
Tрябва да взема бизнес решение, което касае семейния бюджет. Воден от желанието да избегна горната забележка, споделям, че искам мнение! Мнението не е еднозначно, а ту „за“, ту „против“. Което не пречи да се смята, че е било „за“ в случай на успех и „против“ – в случай на неуспех.
Когато направили анкета сред жените, пазаруващи в голям магазин с въпроса: „Лесно ли вземате решения?“, най-честият отговор бил: „Да, разбира се …. мммм … май не, всъщност не знам.“ Което не пречи на жените, да се мислят за решителни и винаги прави.
Хайде само да надникнем
Казано пред поредната витрина в МОЛа. Не сме тръгнали на пазар, а само на „разходка“… Надникнали сме във всички магазини, методично, тръгвайки отгоре на долу и от ляво на дясно. Не търсим нищо конкретно, „нямам нужда от нищо, ей така само“ – което не пречи аз да твърдя „добре ти стои, вземи си го“, а тя – „мислиш ли, е щом толкова настояваш…“ Но все пак съм доволен, защото не сме във варианта: „Добър ден, в рекламата ви пише, че имате в магазина си 3000 чифта обувки – ще ги пробвам!“
Предишната фраза която коментирах е предшествана от многократно заявяваното в мое присъствие, при широко разтворени врати на женската част на гардероба в спалнята: „Няма какво да облека…“ – банално, но в нашия случай е доразработено творчески „…с тази пола, която ми е любима.“ Спасявам се с хумор, но гледам да звуча сериозно, иначе рискувам много: „Нищо не обличай, прекрасна си по сутиен, това Wonderbra ли е ? (намек, че миналия път съм бил разточителен.)
Да бе да, с тия гънки около кръста
„Ами ако те притесняват, направи нещо“ – ама това не го казвам, а си го мисля. Казвам друго „Абе тя и Моника Белучи май е излязла от детеродна възраст…“ Не съм сигурен в това, ама тя знае, че Моника ми е любимка. Последното ми се връща тъпкано с възхитени коментари по отношение на Калин Георгиев – секретаря на МВР. Когато ми писне и не успея да се въздържа „А стига с тоя Калин бе“ бивам контриран:
„А помниш ли ти какво направи по-по-по-….по-миналата година?“ Помнех, докато по-по тата бяха няколко, а сега са толкова много, че само предполагам, какво бих могъл да съм направил. При това, най-вероятно не съм, но тя си мисли, че съм, а аз от мъжка суета съм се съгласил.
Това си е чиста форма натякване. В средновековието натякването е било приемано за оправдание на мъже, убили жените си. Дали съвременните жени натякват по-некачествено, едва ли. Чувствам се ощетен и лишен от иманентни права. Но моята жена е направо цвете, вижте следната изповед: „Жена ми е бахти досадната. Осем месеца повтаря едно и също. Осем месеца! Как па не й писна. Изхвърли елхата, изхвърли елхата …“ Дааа, манията за почистване и разтребване. Бррррр !
Вдигни си краката
Чудесна фраза, казана от мъж на жена, но обратният вариант е съсипващ. В каква ситуация се използва ли ? Не ми казвайте, че не знаете. Гледам мач по телевизията (ако не е мач, ще е нещо друго, дето отдавна искам да видя), жена ми пуска прахосмукачката и докато бръмчи из другите стаи е поносимо. После обаче идва все по-близо, по-близо, нищо не чувам, но когато застане пред мен, няма как, прочитам го по устните й, да не говорим за категоричните подканващи жестове. Освен чистенето, много ме дразнят разтребването, подреждането на нещата ми, гладенето в мое присъствие, дългите телефонни разговори с приятелки.
Но да си призная честно, нямам никакво основание за оплакване. Спестени са ми много от типично женските простотии: олющен маникюр; чалга стайлинг; евтини флиртове; постоянно питане „обичаш ли ме ?“; лигавене; клюкарстване; оплюване на приятели; лицемерие; разкази за предишния; обръщенията „муцка“, „мило“, „меченце“.
Надявам се да са ми спестени и други неща, като „симулирания оргазъм“ например… Но пък си спомням следния диалог: „Лягам си, ти няма ли ?“ „Ей сега, само да видя нещо на компа.“ „Няма какво да гледаш, лягай си.“ „Спи ли ми се ?“ „Не бе, иска ти се!“
Казват, че животът на жената започва, а на мъжа завършва с брака. Не съм съгласен. Животът си е живот, нито започва, нито завършва с този акт на „неразумно движение с дясната ръка“. Само става по-интересен. Стига да гледаш философски на нещата, ако не ти е по възможностите, поне гледай откъм веселата страна. Тогава ще изпиташ истинско удоволствие от общуването.
Тръгваме на почивка, решили сме този път да не си мърморим, да не се ядосваме, да не си правим забележки за щяло и нещяло. „Виж сега, приеми, че сме любовници, а не съпрузи, нали на любовника си няма да му бучиш докато кара?“ Тя е приела играта, но докато взимам поредицата от остри завои и едновременно с това си проверявам документите, парите и телефона (да не съм забравил нещо), не издържа и избухва: „Е защо сега си бъркаме по джобовете, защо си ровим в портфейла, защо не си вземаме завоите както трябва!“ Ей това най-мразя – говоренето на Ние. Но не се ядосвам, разсмивам се, ми смешно е.
Та така, толкова много неща в жената…
А ние, мъжете, ги дразним само с две неща: с това което говорим и с това което вършим. А относно външния ни вид, то жените са истински великодушни – биха ни простили всичко, освен липсата на пари.
