Че законите у нас в някои случаи са като мащеха за бащите, се уверих от един случай със сина на моя приятелка от детинството.
Преди историята
Ще кръстя сина на приятелката ми Найден, а въпросната „майка“ – Найдена, за повече яснота. /В скоба ще подчертая, че с въпросната приятелка сме играли заедно на кукли, след това спортувахме един и същи спорт. Раснахме заедно. Знаехме за първите си любовни трепети. Мечтаехме заедно. После тя замина да учи детска педагогика, а аз заминах да уча в София. След като се върнахме в родния ни град, приятелството ни продължи. Продължава и днес, след повече от 50 години. Тя е честен, безкористен и справедлив човек. И непоправим оптимист. И всичко това е предала и на своите деца – на Найден и на сестра му./ Найден и Найдена не сключиха брак. Това е обичайно днес в България, а и на много места по света. Преди да влезе новото семейство в апартамента, Найден, родителите му и неговите приятели дълго време го ремонтираха, купуваха нови мебели, нови електроуреди, посуда, обзавеждаха го с вкус. Подготвяха се да посрещнат ученическата любов на сина си. Обновяването на дома се правеше с много обич и очакване на новото начало, на новия живот. Найден и Найдена живяха 2 – 3 години заедно. Роди им се дъщеричка. Найдена роди с операция и Найден се грижеше изцяло през първите месеци от живота на бебето, както и за майка му. Пазареше, готвеше, къпеше малката, чистеше, ходеше и на работа. Продължи да се грижи и за двете и след подобряването на физическото състояние на Найдена след раждането. Не че през това време са нямали проблеми, имали са, но са ги решавали. И в един момент, когато Найдена разбира, че апартаментът не е само на Найден, а и на неговата сестра, нещата се променят коренно. Стига се до раздяла. И тъй като нямат брак, не може да му вземе нито апартамента, нито колата. Затова пък изнася всички нови мебели, които Найден беше купил, електроуреди, всички мебели от стаята на детето. С една дума – изпразва апартамента. Взела е и посудата, че дори и подправките. От кротка и благовидна, Найдена стана хищник. Може би си е била такава по природа, но лошотията не беше наяве, а скрита, очевидно тя бе нейното тайно оръжие срещу добрия, доверчивия и влюбения Найден.
Плодовете на лошотията
И тъй като нищо друго не й идва в болния мозък, Найдена решава да измъчва бащата на дъщеря си. И, разбира се, това е за сметка на детето. Не му разрешава да я вижда. А детето е привързано и към баща си, и към баба си, моята приятелка /бащата на Найден се спомина двадесетина дена след раждането на внучката му/. Иска и издръжка, почти половината от заплатата на Найден. Впрочем Найден няма нищо против да дава пари за дъщеря си, но да бъде в границите на приемливото. Неговото единствено желание е да общува с детето повече време. И вместо да се споразумеят като нормални хора, което Найден не веднъж предлага на Найдена, тя решава да заведе дело.
В съда
Слава Богу, в съда работят професионалисти, които, освен на документи, доказателства и адвокатски речи, се осланят и на психологическия си опит. „Претеглят“ двамата родители от пръв поглед и разбират що за „майка“ е Найдена. Нещо повече, съдията й изнася урок по майчинство, по бащинство, по толерантност, човечност, морал. В името на детето. И препоръчва на Найдена да се споразумее с Найден, нещо, което адвокатите им свършват веднага още в съда. И отсъжда, според закона, детето да бъде два уикенда в месеца при бащата с преспиване и един месец през лятото по време на отпуската на бащата. Човек се пита къде е справедливостта – цифром и словом детето ще бъде с баща си около 80 дни. Колко е това от 365-те дни в годината! Така ще бъде до 7-годишната възраст на детето. Според закона. Е как да не забушува в душата ти ураган от това отношение на държавата към бащата. Какъв е този закон, който е майка за майката и мащеха за бащата.
За отговорността да си родител
Имам друга приятелка. Нейният син има син и също не живее с майката на детето си, и също е нямал брак. Но след раждането на детето им и след раздялата са се разбрали като нормални и разумни хора да поделят родителската отговорност поравно. Тъй като той работи четири дни в седмицата, в останалите три е заедно със сина си, заедно са и по време големи празници, заедно са и по време на годишната му отпуска. Около половин година детето живее с майка си, другата половина – с баща си. И тъй като откак се помни, детето знае, че майка му и баща не живеят заедно, но че го обичам и двамата много силно. Т.е. приело е реалността каквато е. И няма драми.
Не случайно у нас двама изтерзани бащи създават преди две години Съюз на бащите в България. Идеята им е да накарат институциите да ги чуят, че само с един „недоносен“ закон не може да се отглежда бъдещото поколение на страната ни. Че детето има нужда както от майка, така и от баща. Че отговорността е еднакво голяма и за единия, и за другия родител. И при подобна история като тази за Найден и Найдена законът да защитава детето, да му гарантира любовта и на другия родител.
Автор: Ирина Ивановаскачать dle 11.1смотреть фильмы бесплатно
