30.08.2016
За хората или за роботите да пишем?
Думите се бесят, разпънати между смисъла, който носят, и неподходящата среда, в която се използват в много от случаите.
Понякога ми става противно, когато чуя за „ключови думи“, „SEO оптимизация“, „класиране в Google” и т.н. Текстовете в интернет се превръщат в едно море от назовавания, в чието дъно проблясват малко бисери…и много водорасли.
Как стана така?
Кога позволихме на думите да се реят безсмислено из сайтовете, вплетени в абсурдни комбинации? Всички се впускаме в една нескончаема борба за челните места в Гугъл, но често настъпваме думите.
Словото не може да бъде използвано без уважение и прецизност – така се превръща в оръжие, насочено към създателя си.
Думите, облечени в целофан
Няма нищо лошо да използваш текстове, за да популяризираш продукта на своя труд. В известен смисъл подобно явление съществува отдавна. Без значение дали става въпрос за слоган, реклама по радиото, афиш, който се предава от ръка на ръка – словото винаги е имало много функции и информативната е една от тях.
Ние заявяваме, че сме добри в нещо и се аргументираме защо клиентите трябва да изберат именно нас. Подобни текстове има навсякъде. Отворете сайта на някоя туристическа агенция – наред с офертите за пътувания, ще се натъкнете на статии, посветени на интересни кътчета от света. Надзърнете в уебсайт, предлагащ бебешки дрешки. Твърде вероятно е в него да има и статии с възпитателен характер, които биха заинтригували част от посетителите.
Тези текстове рядко се пишат, защото собственикът иска да е в помощ на посетителите на сайта. Той просто е наясно, че по този начин може да спомогне за по-доброто си позициониране в търсачките и съответно да увеличи продажбите си.
Тук идва въпросът за текстовете и тяхната необходимост – на кого са истински нужни те? На хората, които ги четат и биха почерпили ценни знания от тях, или на собственика, който разчита на финансов, а не на културен подем? Пишем за хора, пишем и за ботове.
И някак забързани да изберем най-добрите ключови думи, заключваме смисъла. Започваме да пишем механично.
Подреждаме заглавията еднотипно, за да се сканират лесно от погледа. Изпъстряме страницата с булети, които често са ненужно подчертани от останалия текст. Разтягаме мисълта си в рамките на 400 или 4000 думи, но в написаното няма стойност и 4 стотинки. Обличаме думите в целофан, за да ги сграбчи погледът на четящия човек.
Но под опаковката няма цвете.
Добре е да не хербаризираме мисълта си и да създаваме текстове, които са живи, пластични, смислово богати. Ключова в писането е думата „ум“.
Полезно и ангажиращо съдържание, което ще ме изстреля към челните позиции в търсачките.
Още от нас:
