1. Кога и защо да пристъпим към замяна на сезонните гуми?
Един от определящите фактори за сигурност на автомобила е той да бъде екипиран според метеорологичните условия на сезона. Стабилността при движение е пряко зависима от доброто сцепление. Независимо от добрите показатели на зимните, те създават опасност при движение през останалото време от годината, тъй като губят свойствата си, когато градусите се повишат. Същото важи и за летните гуми – материалът и дизайнът им не отговарят на изискванията при ниски температури и на условията на пътната настилка през зимата. Две неща, които е добре винаги да имаме предвид:
– Материал:
Щом термометърът започне да се задържа над 7 градуса по Целзий, настъпва време за подмяна на зимните гуми с летни. Но не и преди това – каучуковата смес, от която са направени гумите се различава. При летните, ако температурни условия се установят под 7ºC губят еластичност, бързо се втвърдяват и вече не могат да осигурят стабилност и маневреност на автомобила. При зимните пък каучуковата смес е по-мека и когато температурата се задържи трайно над 7ºC, те започват да се нагряват прекомерно, асфалтът допълнително допринася за акумулиране на топлина, спирачния път на суха и на мокра повърхност значително се увеличава, автомобилът поднася на завои, а и гумите се износват по-бързо. Така, дори и да са нови и в добро състояние, стават неефективни и застрашават сигурността на вас и останалите участници в движението.
– Грайфер:
Друга характеристика, която налага сезонната смяна е грайфера. Летните гуми се различават от зимните също по шарката и дълбочината на протектора. При зимните гуми има повече канали (ламели) и дълбочината е по-голяма, това осигурява отлично сцепление при зимни условия, но намалява ефективността в топлите месеци. Зимната гума извън сезона създава опасност при по-високи скорости и по-спортен маниер на каране, износва се по-бързо и увеличава разхода на гориво.
2. Кога гумата става негодна за употреба?
Освен сезонността, когато макар и годни, гумите стават неподходящи за външните условия, към замяна се пристъпва, когато престанат да бъдат използваеми. Т.е., ако са износени, повредени или показват признаци на остаряване.
– Как да определим кога гумата е износена?
Най-важното е грайферът на гумата да не е твърде малък – ако няма достатъчно дълбок протектор, скоростта, при която може да възникне загуба на контрол при мокра или влажна настилка (аквапланинг) спада драстично и това може често да доведе до ситуации, в които автомобилът ви е абсолютно неуправляем.
Критичният предел на плиткост на протектора по закон е 1,6 мм. Но силно препоръчително е да не се допуска тя да бъде по-малка от 3 мм. При по-плитка рязко се губят свойствата, учеличава се спирачния път, налага се да адаптирате скоростта и стила на шофиране, тъй като автомобилът става опасно нестабилен.
Периодичната проверка в сервиз е важна, тъй като признаците за износване трябва да се оценяват спрямо състоянието на четирите гуми, както и дали е равномерно по цялата повърхност. Но съществуват два лесни начина, които до известна степен могат да ни служат за ориентир кога да мислим за подмяна с нови:
• Повечето гуми разполагат с индикатори за износване. При едни, в основните канали на протектора има малки напречни издатъци по повърхността, при други, може да е отпечатан цифров код в канала, който не бива да се заличава. Ако дълбочината на протектора се е доближила или изравнила до тяхното ниво, значи вече е достигнала законната граница от 1,6 мм и гумата трябва да се подмени.
• Популярен, макар и условен, е методът с монетата – поставяйки монета перпендикулярно на повърхността на гумата, можем отчетливо да видим колко плитки са станали протекторите.
Стандартно гумата от добро качество се сменя на около 40 -50 000 км, но това не е правило. Роля имат много фактори- включително начина на шофиране и обичайното състояние на пътната мрежа.
След оценка на износване, често пъти е препоръчително замяната да бъде едновременна за поне 2 от колелата (две предни или две задни гуми). Сходството и баланса на гумите има отношение към окачването и стабилността на автомобила.
– Кога гумата може да е повредена?
Повредена гума не означава само спукана гума. Много пъти удар в бордюр или преминаване през дупка на пътя по време на шофиране, може да причини разкъсване на страници, да наруши целостта на протекторите или да доведе до различна степен на деформации, които да водят след себе си невидими на пръв поглед последствия. Продължителната експлоатация с по-ниско или по-високо от препоръчаното от производителя налягане на гумата, също причинява качествени промени. След съхранение в домашни условия, обикновено имат нужда и от балансиране за да не „дърпат в страни“ . За това, преди монтаж на гуми от предния сезон, задължително трябва да се проверят при специалист и ако проблема не може да се отстрани или коригира, гумата да се замени с нова.
– Ако гумите не са износени, какво ги определя като остарели?
Макар да не се маркира конкретен срок на годност, и независимо дали са били щадящо експлоатирани, не се препоръчва гуми да се ползват повече от 6 години. С времето самите компоненти в състава на каучуковата смес променят качествата си, повърхностния слой се изтрива и сцеплението намалява, независимо от грайфера. Отделно, условия на външната среда, въздействието на слънцето, недоброто съхранение или недостатъчната поддръжка, неподходящо налягане и тн., са фактори, които ускоряват остаряването на гумата. Не е задължително това да бъде видимо чрез външни признаци като напукване, деформации, протъркване. Това се установява с проверка при специалист, който може да ви каже дали са все още годни.
Дори и съхранявани от производители и дистрибутори, без да бъдат в употреба, не се препоръчва на автомобила да се монтират гуми, произведени преди повече от 10 години. Това важи и за резервните, те също трябва да минават периодичен контрол.
Информацията за датата на производство се открива в кода DOT върху самата гума. Отделно, всеки производител дава допълнитени указания.
