На душата е присъщо движение и тя не може да стои на едно място.
Ако вътре в нас се вижда смут, то той има най- голям простор в мислите: желанията и чувствата се вълнуват под тяхното въздействие. Но в разреда на мислите не всичко е безпорядъчно движение; между тях има сериозни занимания. Те собствено представляват истинското дело на душевния живот от тяхна страна. Ето кои са тези занимания:
Веднага щом забележите нещо отвън посредством своите чувства или като изслушате разказ на други за това, което те са забелязали със своите чувства, то веднага се представя от въображението и се запомня от паметта. В душата нищо не може да влезе без въображението и паметта, а и последващата мисловна дейност се опира на тях. Не можем да си представим това, което паметта не е съхранила, и не ще мислим за него. Случва се мислите да се раждат и направо от душата; но и те веднага приемат образ. Така че мисловната страна на душата изцяло е образна. Но въображението и паметта получават и пазят само материал за мислите. Самото движение на мислите произлиза в душата и става по нейните закони.
Спомнете си как малкото дете, като види някоя нова вещ, веднага се обръща към вас или другите с въпросите: Какво е това? Кой го е направил? А от какво е направено? – и не се успокоява, докато не отговорят на всичките му въпроси и не го удовлетворят. Мисловността на душата започва именно от пораждането на тези въпроси и ражда мисли в отговор или приема готовите мисли на другите за тях. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработните сили, неволниците. Способността на душата, от която излизат такива въпроси и която търси и поражда мисли в отговор, се нарича разсъдък, чиято работа е да разсъждава, обмисля и намира нужните решения. Наблюдавайте себе си и ще видите, че нищо не правите без обмисляне и съображение. Обмисляме всяка дреболия. Когато обмисляте нещо, тук все още няма определена мисъл. Тя се установява тогава, когато намерите решение на някой от въпросите. Разсъдъкът Ви все рови, търсейки отговор за нещо, откъде е, за какво е и прочее. Когато намерите сами решението или чувайки го от други, се съгласите с него, обикновено казвате: Сега разбирам, няма какво повече да се говори, работата е решена. Това решение дава покой на Вашите мисли относно занимавалия Ви предмет. Тогава умът Ви се обръща към други предмети, а оформената мисъл се предава в архива на душата – паметта, откъдето при нужда се взема като пособие за решаването на други въпроси, като средство за оформянето на други мисли. Съвкупността на всички съставени по този начин понятия представлява Вашият начин на мислене, който се показва при всеки случай, когато говорите. Това е областта на Вашето знание, придобито от Вас с мисловен труд. Колкото повече въпроси сте решили, толкова повече определени мисли или понятия за нещата имате; колкото повече са тези понятия, толкова по-широк е кръгът на Вашето знание. По такъв начин, както виждате, по-високо от паметта и въображението стои разсъдъкът, който със своя мисловен труд придобива за Вас определени понятия или познания за нещата.
