Днес е Международният ден на книгата и авторското право. В Древността книгата представлявала шумерска глинена плоча с асиро-вавилонско клинописно писмо. Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване, създаден приблизително около 3000 години преди Христа. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат.
Освен глинените плочи, дървените също се смятат за предшественик на книгата. Използвани са предимно от римляните. Изписването върху тях е ставало с помощта на острие. С течение на годините плочките са били изместени от папируса, който е бил доста по-лек и лесен за пренасяне.
Папирусовите книги са били навивани под формата на руло, тъй като закрепените един към друг няколко листа са достигали дължина около 10 метра. В резултат през епохата на елинизма в град Пергам е намерена алтернатива – пергаментът, който се прави от обработени животински кожи. След няколко столетия – през II в. сл. Хр., пергаментът също бива изместен от откритата в Китай хартия, който дълго време успява да укрие тайната на технологията й за производство.
Следващият етап в развитието на книгите е появата на печатането. Преди него основният начин за разпространението на писменото слово е копирането му на ръка – ръкописът. В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1445 г. от Йохан Гутенберг. Книгата навлиза в своята “индустриална” ера, отбелязва БТА.
С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на XIX в. с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време. Към средата на XX в. производството на книги в Европа надминава 200 хил. заглавия годишно. В днешната реалност книгата може да бъде намерена и на електронен носител.
