В днешно време в българския език се е напълнило с чуждици. Те са до такава степен популярни, че ако някой се опита да организира „бизнес – обучение“ и ще си има трудности с намирането на кандидати да участват.
Като че ли словосъчетанието „бизнес – обучение“ не звучи така мистично като „бизнес – тренинг“, нищо, че те са с едно и също значение. Друго си е да се каже, че бяхме примерно на бизнес – тренинг, където се учехме примерно на тайм – мениджмънт. Ако беше казано на чист български, то щеше да звучи като да бяхме на бизнес – обучение, където се учехме как да си използваме ефективно времето. Тогава всичко би било прекалено ясно и да се чудим за какво са давани парите тогава и в крайна сметка научихме ли се на нещо или…
Или просто отидохме при един бизнес – тренер (коуч – специалист или каквото там още завъртяно и чуждоезиково се сетим), който ни говори дълго време. След това обаче връщайки се обратно във фирмата по работните си места, май продължихме по стария начин да си работим така, както знаем и можем, а не така, както се показваше на тренинга. Точно това се случва масово на подобни бизнес – тренинги и води до задаването на следните основателни въпроси:
За какво тогава ни беше нужен този бизнес – тренинг? Това необходимо парично вложение ли беше от страна на фирмата или изгуби времето на всички участници, което можеше да доведе до някакви приходи за фирмата?
Разбира се, няма как да се избяга от набралата вече огромна популярност чуждица „бизнес – тренинг“, понеже друг начин да се продава бизнес – обучение изглежда не съществува. Но да отметна някои особености.
Всъщност, да се води бизнес – тренинг, който да е реално ефективен (да има накрая резултат, а не загуба на времето на участващите), не е никак лесно и затова една голяма част от така наречените бизнес – тренинги, просто не са бизнес – тренинги, а са един фалш. Т.е. са по-близки до заливане с едни банални лекции, съпроводени от 20% разговори с публиката чрез лесни въпроси с лесни отговори, също и разказване на вицове. Малко са като участие в ТВ-шоу от развлекателен тип.
Накрая след такива бизнес – тренинги всичко е научено, само дето отговорът на въпроса: „Какви умения придобих, които ще прилагам от тук насетне?“ е с повишена трудност.
Моята позиция е, че ако бизнес – тренингите ще са от типа на горе-описаното, то за коя да е фирма е по-добре да ги пропуска. Освен ако няма да ги ползва в качеството им на почивка през работно време (има и такива фирми, които по този начин осигуряват допълнителна почивка за служителите си, с ясното осъзнаване на управителя, че други ползи няма, е, освен ако не броим после възможността за хвалене, че е имало проведен бизнес- тренинг).
Когато се избира тренинг и в частност бизнес такъв, е необходимо да се следи за качеството на обучението, но да не се забравя и за проследяването на резултатите след това. Ако няма положителни резултати след провеждането на бизнес – тренинга, тогава значи става въпрос за едни неправилно похарчени пари, които често пъти са не малко.
Правилно е да се избира съобразно съдържанието на бизнес – тренинга, но погледнато през призмата на това, че има две основните насоки, които трябва да бъдат заложени, понеже такава е същността на самия бизнес. От една страна са служителите, техните умения, знания, личностни качества, възприетата от тях организационна култура, а от друга страна е трудовият процес, който пък от своя страна е съставен от технологии, ресурси, спазване на определени трудови процедури и т.н.
Бизнес – тренингът трябва да е ориентиран и към хората, и към трудовия процес, като крайната цел не е да се залеят служителите с куп ефектно поднесена теория, а да може да научат неща, които после да прилагат в практиката, което от своя страна да ги направи по-ефективни. Единствено в този формат би имало смисъл да се участва в бизнес – тренинги.
Автор: Людмила Боянова
