Притча за бедната жена и щастието

Притча за бедната жена и щастието

Веднъж при един свещеник дошла жената на беден селянин. – Отче, – тъжно казала тя, - уморих се. Ние работим от сутрин до мрак, но има дни, в които нямаме друго освен коричка хляб да дадем на децата си. Но най-много се уморих да гледам нашия беден дом, окъсаните дрехи на синовете си и умореното лице на мъжа си… Замислил се свещеникът и помолил жената да го последва. Той й показал красива къща, на чиято тераса играели деца. – Как мислиш, дали стопанката се чувства щастлива? – попитал той. – Разбира се! – възкликнала жената. – Какво богато имение, колко добре са облечени децата! Тогава свещеникът я помолил да се приближи и да се вгледа по-внимателно. Тя видяла майката на децата, която седяла в сянката и горко плачела. – Тя плаче, защото е сляпа по рождение и не може да види децата си. – промълвил свещеникът. Двамата продължили по-нататък.

След малко отецът й показал втора къща. Тя била още по-богата от първата, а на въпроса на жената живеят ли там щастливи хора, той...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност