Още през 1915 г. американският лекар Мак Дугал се опитал да определи теглото на „това неизвестно, което наричат душа“. Той искал да хване колебанията в теглото на човек в момента на смъртта му.
Оказало се, че когато се прекратявала жизнената дейност на човешкия мозък, тялото ставало по-леко с 22.4 грама. Това, според учения, е теглото на човешката душа.
В началото на ХХI век, докторът на естествените науки Еугенюс Кугис от Института за полупроводници при Академията на науките в Литва отново се върнал към този стар опит, използвайки при експериментите си по-прецизна техника. Той установил, че в момента на смъртта човек губи от 2.5 до 6.5 грама от теглото си.
Къде се намира тази абстрактна материя, която има свое тегло? Според думите на съвременния учен, лекарят-психиатър от болницата „Синай“ в Детройт Пол Пирсел, душата на се намира в сърцето на човека. Този извод той прави, изследвайки над 200 пациента, на които им е присадено сърце. Резултатите от своите изследвания той публикува в своята книга „Кодът на сърцето“.
Доказателство за това, че в клетките на сърцето е програмирана личността, че именно сърцето контролира мозъка, а не обратно, служат операциите по трансплантации, при които „клетъчната памет“ преминава от умрелия към живия, обяснява доктор Пирсел.
Ученият може би е прав. Не случайно ние назоваваме бездушния човек безсърдечен.
