„Искам да знам, имам право да знам!“
Споделям тази история с надеждата,че именно в този сайт мога да открия отговорите на една банална на пръв поглед житейска драма-драмата на осиновеното дете.
И така…Годината е 1975,денят най-почитаният женски празник-8 март. Млада жена с български произход/а може би и ромка/ от Монтана ражда някъде в пределите на България красиво, леко мургаво момиченце с черна права косица и с устнички като току що напъпила роза.
Майката изоставя момиченцето и то е осиновено от млада бездетна двойка в Сандански. Живеят щастливо до смъртта на бащата осиновител. Щастливо защото момиченцето не знае,че е осиновено.
Малко след смъртта на баща си,на крехка тинейджърска възраст момичето Мария разбира от своя първа братовчедка ужасната тайна.
Мария е и моя първа братовчедка. Всички в семейството бяхме възмутени от нетактичността на другата ни братовчедка,но вече беше твърде късно. Настъпи началото на пълния с нерадост живот на Мария-безразборни връзки,цигари,алкохол. Това продължава и до днес. Когато се напива плаче и непрекъснато повтаря:искам да знам,имам право да знам коя е жената,която ми е дала живот.
Убедена съм,че трябва да знае,сега и тя е майка и този безрадостен пиянски живот се отразява пагубно на собственото и дете.
Животът на Мария е само черен. Всички искаме да и помогнем,вероятно ако научи произхода си ще спре да пие. Но информацията около раждането и е твърде оскъдна-само едно име на град-Монтана.
Моля,ако има хора сблъсквали се с подобен казус да помогнат да очертая пътя,по който да започнем издирването на въпросната биологична майка. Ще съм благодарна на всеки за подкрепата.
