Страница 1 от 2Първото
ни впечатление от Копенхаген не беше много добро. Веднага щом излязохме от
централната гара, точно срещу парк Тиволи, двамата с Анджела бяхме шокирани от
количеството боклук. Беше навсякъде – натрупан до сградите, по пътя, по
тротоара, навсякъде. Това не беше Копенхаген, който си бяхме представяли.
Все пак хотелът ни беше чист и хубав, само на няколко
минути пеша от центъра на града. След като се настанихме, се отправихме към градините
Тиволи, които са световно известен увеселителен парк. Входната такса беше 79
датски крони (около
8 лири) и ни се стори малко висока, но решихме да пробваме. Без да знаем какво
точно да очакваме Анжела и аз влязохме в парка и почнахме да попиваме гледки.
Тиволи, по време на отварянето си през 1843г. е предлагал
редица атракции, включително цветни градини, оркестри, люлки и влакче. Сградите
също са били много интересни. Ориенталският им стил (имат дори Тадж Махал), са карали хората да ахкат от
удивление. Посетителите са се тълпели тук, особено тези със семейства. Днес
почти нищо не се е променило. Имаше деца навсякъде. Но странно, Анджела и аз
бяхме разочаровани. Бяхме очаквали спокойни езера, големи поляни, но не и такъв
атракционен парк, изпълнен със сергии, където се продават сладкиши и
ключодържатели. На една сцена недалеч, два клоуна подскачаха за голямо
удоволствие на тълпата, съставена предимно от деца. Всеки на възраст под 14 би
харесал това място, но за нас то беше прекалено крещящо, прекалено
туристическо, със сигурност не спокойният парк, който поради някаква причина
очаквахме. След като напуснахме парка от северния вход минахме през Rahuspladsen,
голям площад, над който се извисява масивната сграда на Общината. На следващият
ден щяхме да се помотаем в този район, но засега продължихме нататък по улица Strøget.
Strøget е дълга търговска улица, изпълнена със всякакви магазини, които можете
да си представите. Но надписите в един от магазините ми привлече погледа Slutspurt! Едва по-късно разбрах, че на датски това означава разпродажба. Малко по-нататък
на улицата под едни мръсни прозорци седяха 3-ма скитника, двама от които със
сигурност бяха надрусани, третият спеше
и имаше голямо мокро петно по панталоните си. Хората поглеждаха и
отминаваха. Анджела и аз направихме същото и се отправихме към Nyhavn. Nyhavn, означава Ново Пристанище и
е популярно място в Копенхаген. Тук има многобройни барове, кафенета и
ресторанти и тълпи от туристи. Пъстроцветните сгради правят Nyhavn едно от
най-популярните места в града и едно от най-често сниманите. Известният датски
писател Ханс Кристиан Андерсен по едно време е живял тук. Тъй като се стъмваше
Анджела и аз се отправихме обратно към центъра, а след това и към хотела.
Рано на другата сутрин посетихме Кръглата кула, сграда от
17-ти век, която била построена за целите на астрономията. Тук все още се
намира най-старата действаща обсерватория в Европа. След като се изкачихме в
нея се озовахме в малка арт галерия, за изкуство, направено от текстил. Някои
от нещата изглеждаха много добре, един от сувенирите ми напомняше на червен
африкански щит. После продължихме нагоре за да достигнем върха на кулата.
Гледката беше прекрасна, виждаха се сградата на Общината и
други забележителности. Слънцето печеше, небето беше ясно и ние двамата се
чувствахме прекрасно. След като слязохме от кулата се отправихме към Amalienborg
Plads, интересен площад, заобиколен от резиденцията на датското кралско
семейство. Бяхме пристигнали тъкмо навреме, за да видим смяната на стражите. Докато
седяхме и наблюдавахме, един взвод от войници, облечени в сини униформи и
кожени шапки, мина покрай нас. В тази августовска жега сигурно им беше адски
некомфортно, но дори и да е било така те не се издаваха по нищо. Един войник
седеше сам, пазейки определена врата. Аз застанах до него като чаках Анджела да
ме снима. Забелязах, че той поглежда към мен и го попитах „Надявам се, че
нямате нищо против, само ще се снимам.“
Младият човек кимна. „Да, но моля отдалечете се на 1,5 м.“ Той ми посочи къде
трябва да отида. Леко се разочаровах, но постъпих както той искаше. За щастие
точно в този момент Анджела направи много смешна снимка. Изглеждаше сякаш
пазачът се опитва да хване ръката ми. Докато изражението на лицето ми
намекваше, че нямах никакво желание да участвам в гейски игрички.
След това се отправихме на Север към Малката русалка.
Спуснахме се по пътека покрай брега, която водеше до самата скулптора. И
двамата с Анджела бяхме чели, че много хора са били разочаровани от размера на
скулптурата като са очаквали нещо по-голямо. Но когато я наближихме,
почувствахме точно обратното. Бях си представял миниатюрна бронзова статуйка,
седяща на скала, но тя всъщност беше доста голяма, може би дори човешки ръст.
Имаше тълпа от хора, които се блъскаха за по-добра позиция за снимане, а наблизо
улични търговци предлагаха всякакви сувенири, свързани със статуята.
„Защо е толкова известна и популярна?“ попитах Анджела.
„Наистина, не е лоша, но какво й е толкова специалното. Виждал съм много други
статуи, които са по-добри от тази.“ Анджела кимна. „Да, наистина е странно, но
все пак се радвам, че я видяхме.“
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
