Молох – богът на Соломон, оставил следи до края на Новия Завет

2
374
Добави коментар

Що за божество може да се срещне в Библията от Петте Мойсееви книги до Откровение на Йоан?

В тази и предишната статия са разгледани двете божества, за които е ясно записано, че цар Соломон е започнал да им се покланя – Астарта и Молох. За по-добро разбиране на значителна част от Писанието, струва си да се узнае с какво много израилтяни заменят служенето на истинския Бог. И докато Астарта има отношение само към старозаветните текстове, не така е с Молох.

„Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, мерзостта на амонците. Така Соломон извърши зло пред Господа и не Го следваше съвършено, както беше постъпвал баща му Давид. В това време Соломон издигна високо място на Хамос, мерзостта на Моав, и на Молох, мерзостта на амонците, на хълма, който е срещу Йерусалим.“ (3 царе 11:5-7)

Що за божество е 

Изображение

Не може да се твърди със сигурност как са изглеждали идолите на Молох. Обикновено е изобразяван като теле, вол или мъж с глава на бик.[1] В сборника от равински тълкувания на библейски текстове на Ялкут Шимони от 13-ти век[2], в коментар към Йеремия 7:38 е описано предание за Молох. Бил е куха фигура с глава на вол и протегнати човешки ръце. Отвътре е бил нажежаван до червено. Бебета В същото време, за да се избегне възможността родителите им да чуват писъците на умиращите си деца, жертващите свещеници са биели тъпани.[3]

Жертвоприношенията на деца ще бъдат допълнително разгледани по-надолу.

Име

В масоретския еврейски текст на Библията името е записано като „Молекх“, а в старогръцкия превод на Стария Завет, наречен Септуагинта, то е „Молох“[4]. От тук идва името на божеството в българските библейски преводи. Обикновено се приема, че е ханаанско божествено име. В древния град-държава Угарит божеството е познато под името „млк“[5]. Липсват гласни букви в „млк“, защото в угаритския, както и в древния еврейски език, гласните звуци в думите не са изписвани. На еврейски думата „мелекх“ означава „цар“. (За улеснение по-нататък ще бъде изписвана просто като „мелек“, понеже последният звук е един, но е между българските „к“ и „х“ и понякога се изписва като „кх“. Не може да се предаде точно.) Това всъщност е оригиналното име на божеството – Мелек, т.е. Цар. В еврейския масоретски текст на Библията, в който гласните са означени,  името е изписвано като „Молекх“, а не „Мелекх“. Съвсем целенасочено гласните букви са изписвани погрешно. Според еврейския равин и учен от XIX в. Авраам Гейгер, това изменение на гласните е направено според тези в думата „бошет“, означаваща „срам“. Тя често се е използвала като заместител на името Ваал. „Мелекх“ (цар) – става „Молекх“ като в „бошет“ (срамота) „Бошет“ е термин, използван вместо името на Ваал в текстове като Осия 9:10, Йеремия 11:13. Такова заменяне се среща и в някои лични имена, например, „Иш-Баал“ („Ес-Ваал“ в българските преводи) от 1 Летописи 8:33, 9:39 е наречен Иш-бошет (Исвостей) във 2 Царе 2:10.12 и др.[6] От Исая 30:33 се вижда добре, че оригиналното изписване на името на божеството е като думата „цар“. Текстът е намек за огнената церемония на Молох.[7] Мястото за поклонение на Молох, наричано „Тофет“, е приготвено за царя („мелек“).[8] Защото Тофет отдавна е приготвен. Да! За царя [на еврейски: „Мелек“] приготвен;той го направи дълбок и широк;клада има в него и много дърва;диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали. (Исая 30:33) Изображение на Дагон с опашка на риба Тъй като името на божеството значи просто „цар“, допуска се дори, че е възможно Молох да не е име на отделно божество, а да описва царствена функция на друг бог, вероятно Дагон. Това е главното божество на древния град-държава Ебла и на северно-семитските народи.[9] В Библията Дагон е посочен като божество на филистимците: Съдии 16:23, 1 Царе 2-7, 1 Летописи 10:10). В Ебла думата за цар е била „малик“. Срещала се е изключително често в личните имена. Това кара някои изследователи да стигнат до заключението, че Дагон е наричан „цар“ и че става дума за същото божество Молох.[10]

Гнусотията на амонците

Карта на Израел по времето на Соломон, която показва разположението на народа амонци (Амон) в източната част Соломон престъпва първата заповед с „Мелхом, гнусотията на амонците“, както и с „Молох, гнусотията на синовете на Амон“ (3 царе 11:5,7, „Верен“). Явно е, че пасажът не говори за две различни божества, но за два начина, по които са го наричали. Като божество на амонците е бил познат сред израилтяните с името Мелхом (на еврейски: „Милком.“). Друг начин на четене е бил „Мaлкам“, което се превежда „техният цар“.[11] Въпреки че е същото божество, възможно е да е имало разлики в култа към Молох сред израилтяните и Мелхом сред амонците. Според Второзаконие 12:29-31, 18:9-14 и 4 Царе 16:3, превеждането на деца през огън е с ханаански, а не с амонски произход.[12] В някои библейски текстове това превеждане през огън е отнесено към Молох, но никъде към амонците (Левит 18:21, 20:2-5, 4 Царе 23:10, Исая 30:33, Йеремия 32:35). За съжаление, за религията и обичаите на амонците знаем твърде малко днес.[13] Поради тази причина, специфични амонски аспекти в поклонението към Молох тук не могат да бъдат разгледани. Статуя на Ваал от Угарит. Музей Лувър, Франция Молох или Ваал?  Сякаш първата от десетте заповеди: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3, Второзаконие 5:7), е недостатъчна. Удивително е, но Молох е единственото божество, посочено по име в законовите текстове. (Левит 18:21, 20:2-5) Изглежда малко вероятно тези предписания в книгата Левит да са спрямо специфично божество на амонците, а да е пренебрегнато много по-откроеното божество Ваал, което не е споменато в Петокнижието нито веднъж. Ето защо, съществуват предположения, че Молох и Ваал са едно и също божество.[14] Почит и поклонение 

Бог на огъня и слънцето

Има основания да се твърди, че Молох е бог на огъня и слънцето. Ето някои от тях: Храм на Бел (Ваал) в Палмира – компютърна възстановка В Асирия и Вавилония божеството Малик (както споменатото вече в Ебла) е бог на слънцето; В Палмира божеството Бел (Ваал) също е било бог на слънцето; Както тъкмо беше уточнено, напълно е възможно Ваал и Молох да са били едно и също божество; жертвоприношенията са се извършвали, като се е изгаряла жертвата.[15]

Като че ли още по-убедителни са следващите аргументи за божеството – че е подземно. Напълно възможно е да е било и двете неща едновременно. Новозаветната връзка с божеството, която ще бъде разгледана, съответства еднакво добре и на огнено, и на подземно божество.

Подземен бог

В икономически и административни текстове от древната държава Мари същото име Малик, като в Ебла, Асирия и Вавилония, но този път в множествено число – „Малику“, се среща за божествени образи, които получават зърнени приноси, както и други неща, като олио. В други текстове от Мари пише за „принос за мъртви(те) царе“, който се състои от олио и хранителни продукти заедно, както и малки количества от същото „за Малику“. Подобно на това, в Исая 57:9 Израил е обвинен в блудство с идоли, като едно от блудодеянията й е, че е приготвила за царя (на еврейски: „мелек“, както божеството) благоуханни масла и аромати (или подправки):  Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. (Исая 57:9)  Концепцията, свързана с тези поклонения е, че пратеници от събранието на поклонниците трябва да бъдат изпратени далеч в дълбините на подземния свят. Нергал Релеф от Хатра, Ирак, датиран към II в. сл. Хр. Друг аргумент, свързан с подземното естество на този бог е, че е счетен за един и същ с Нергал в няколко асирийски текста.[16] Нергал е второстепен бог в шумеро-акадския пантеон, който управлява подземния свят.[17] Това божество е споменато в 4 Царе 17:30 във връзка с народите, които асирийският цар довежда в завладяното Северно царство Израел, на място на разселените по другите части на империята израилтяни:  Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал (4 Царе 17:30-31)  Още по-близо до ханаанската религиозна действителност, според текстове от Угарит, Молох, наречен там „Млк“ е сравнен, ако не и съвпадащ с подземното божество „Рпу“ (Рапаиу). Изглежда жертвите към Молох играят роля в култа към мъртвите предци, който се вижда изрично в Псалм 106:37-38:  И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните, и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. (Псалм 106:37-38)  Старозаветните исторически споменавания предполагат, че този култ е усвоен от ханаанците.[18]

Превеждане на деца през огън 

Основна черта от поклонението на Молох сред юдеите изглежда е жертвоприношението на деца, описвано в Библията обикновено като „превеждане през огън.“ Въпреки юдейското предание, описано по-горе, според някои изследователи ритуалът се извършва, след като жертвата бива убита. Специалното място за тези човешки жертвоприношения е точно до Йерусалим, на мястото, наречено Тофет.[19] To е в една от долините точно до стените на Йерусалим – Долината на Еномовите синове (наричана също и Долината Еном), посветено за ритуали с човешки жертвоприношения на Молох, Ваал и други идоли.[20] Бог на подземния свят е точно такъв тип божество, на което е нормално да се покланят по-скоро в долина, отколкото на върха на някой хълм.[21] Картагенски Тофет (Тунис). Включва голям брой гробове на деца, принeсени в жертва на финикийските божества Ваал-Амон и Танит Думата „тофет“ произлиза или от еврейската дума „тоф“ със значение „барабан“ (използван от свещениците на Молох, за да заглушат ревовете на децата), или от „таф“ и „тоф“ със значение „изгарям.“ Вероятно това не е оригиналното произношение, но и нейните гласни са изменени според думата „бошет“.[22] Останки от кремирани човешки кости от финикийски тофет в Тир (днешен Ливан) Тофет са наречени и местата, които съседният народ финикийци използвали за жертвоприношения. Намерени са най-вече в колониите им като Картаген – Северна Африка, в Сицилия и Сардиния. Те са наречени от учените „тофет“ поради приликата със споменаваното в Библията светилище в долината Еном. Включвали са обширно място за погребение на бебета. Там били принасяни в жертви пеленачета и на други божества, не само на Молох.[23] Във финикийските тофети са намерени както човешки кости, така и от животни, като овце и крави. Някои от костите са били излагани на температура над 800 градуса, поддържана за продължителен период от време.[24] От 3 Царе 11:7, знаем, че Соломон създава „високо място“ на хълм срещу Йерусалим, въвеждайки по този начин култа сред израилтяните. След разделянето на царството на Соломон, следи от поклонение към Молох се виждат и в Израел, и в Юда. Обичаят за превеждане на деца през огън се среща основно в Северното царство (4 Царе 17:17, Езекиил 23:37) и постепенно започва да се среща по-често в Юда, насърчаван от царския пример на Ахаз (4 Царе 16:3) и Манасия (4 Царе 21:6). Бил е широко разпространен по времето на Йеремия:  И построиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох – което не съм заповядал и не Ми е идвало на ум, да извършат тази мерзост, и да въведат Юда в грях. (Йеремия 32:35, „Верен“) 

Цар Йосия потиска култа, като осквернява Тофет: 

Царят оскверни и Тофет, който е в долината на Еномовите синове, за да не може никой да превежда за Молох сина си или дъщеря си през огъня… Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, отдясно на хълма на покварата, които израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, гнусотията на сидонците, и за Хамос, гнусотията на Моав, и за Мелхом, гнусотията на синовете на Амон. (4 Царе 23:10,13, „Верен“).  Не е невъзможно култът да е съживен по времето на Йоаким и продължен до Вавилонския плен.[25] Някои изследователи считат, че фразата „прокарване през огън“ е с друго значение – ритуал, при който децата е трябвало да преминат през две линии от огън, което е вид освещаване. Текстовете в Исая 57:5 и Йеремия 19:5, обаче, показват ясно, че деца са били клани и изгаряни.[26] …Вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете,под всяко зелено дърво,които колите децата в деретата,под разцепените скали? (Исая 57:5)  …И издигнаха високи места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум. Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато това място няма да се нарича вече Тофет или долина на Еномовия син, а долина на клане. (Йеремия 19:5) 

Молох и Яхве

Разглеждането на Молох е важно и още в една област. Множество опити са правени да се докаже, че като са жертвали децата си на Молох, израелтяните просто са считали, че принасят всеизгаряне на своя заветен Бог Яхве. С други думи, „Мелек“ е бил Явхе, но наричан „цар“. Редица библейски текстове са тълкувани в подкрепа на това, като Йеремия 7:31, 19:5 и Езекиил 20:25-31.[27] Още по-дръзки са опитите във връзка с Молох да се докаже, че Самият Яхве е одобрявал и такива жертви. Например, Михей 6:6-8 съдържа въпроса „Да се явя ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? …Да дам ли първородния си за престъплението си?“ Според някои изследователи, на този неотговорен въпрос може би отговорът не е бил еднозначен. Изход 22:29 им изглежда, че допуска принасяне в жертва на първороден син, а Изход 34:19-20 като че ли изтъква подобни деяния още по-силно. Привежда се като аргумент и Езекиил 20:25-26: „Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри… и ги оставих да се осквернят в приносите си, като превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, за да познаят, че Аз съм Господ.“ В Битие 22 Самият Бог изисква от Авраам жертва на първородния му син, а в Съдии 11, Ефтай дава обет, чийто текст изглежда предполага човешко жертвоприношение, каквото и в крайна сметка прави. Не е осъден в библейския текст за това, но дори напротив – изглежда, че го прави, когато Божият дух е върху него (Съдии 11:29-30), а в Новия Завет е определен и като герой на вярата (Евреи 11:32-34).[28] И двата вида опити да се докажат подобни твърдения, не изглеждат правдоподобни. Посочените текстове никак не показват, че израилтяните са жертвали на Молох, считайки, че е жертва към Яхве. Пророците изрично твърдят, че култът към Молох е чужд и е отстъпничество от поклонението на истинския Бог.[29] Едно от обясненията за жертвоприношенията към ханаански богове било култ към плодородието. Първородното дете е принадлежало на божеството. Вярвало се е, че от своя страна божеството дарявало родителите с бъдеща плодовитост.[30] В Мойсеевия закон има наредба, която изглежда доста сходна на това, но с една съществена разлика – първородното дете се посвещава на Бога и се откупва, а не се жертва: Господ каза още на Моисей: Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое. (Изход 13:1-2)  …Тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа. А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. (Изход 13:12-13) После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството; понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам. (Изход 13:5) Обяснението на посвещението и откупването, свързани със създаване на традиция на устно предание, не допуска особени възможности за сместване на култовите практики към Яхве и жертването на деца на Молох. Изтъкваните пасажи в полза на твърдението, че Яхве е одобрявал и човешки жертвоприношения, като на Молох, звучат далеч по-неубедително от ясните и конкретни забрани в Левит 18:21, 20:2-5: Да не принасяш в жертва децата си на Молох (Левит 18:21).   Да кажеш на израилтяните: Който от израилтяните или от заселените в Израил чужденци даде от децата си на Молох, непременно да бъде предаден на смърт; народът на земята да го убие с камъни. (Левит 20:2-5)  Категорично е осъждането от Яхве на този вид жертви към Молох и Ваал. Заявено е на три пъти в Йеремия с думите: „…Не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум“ (Йеремия 7:31, 19:5, 32:35) Молох в Новия Завет 

Стефан пред синедриона

Единственото споменаване на Молох по име в Новия Завет е в защитната реч на Стефан пред синедриона, в която използва цитат от Амос 5:25: Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертвичетиридесет години в пустинята?“Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан,изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Деяния 7:42-43)

Много по-важна за Новия Завет е следващата връзка с Молох.

Геена

Долината Еном до съвременния Ерусалим След оскверняването на Тофет от цар Йосия, това място в Долината на Еном се превръща в сметище, на което израилтяните изхвърляли труповете на умрели животни и други нечистотии. От огъня на Молох или от огъня, с който вероятно са горили купчините, произлязло преносното значение на думата „геена“ (ад), която изглежда, че произхожда от името на долината.[31] На иврит „Долината на Еном“ е „гее хинном“[32] На старогръцки думата е „γέεννα“ („геенна“).

гее хинном -> геенна

Пророк Исая иронично твърди, че Тофет е подготвен „за царя“, т.е. за самия Молох и Яхве ще го запали:  Защото Тофет отдавна е приготвен.Да! За царя приготвен;той го направи дълбок и широк;клада има в него и много дърва;диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали. (Исая 30:33)  В други пророчества, като Исая 66:24 и Малахия 4:1, съдът над нечестивите е представен като вечен огън. По време на елинистичния период сред юдеите се развива представата за огнен съд, който е по-конкретно в огнено езеро или огнена пропаст.  След като излязат, те ще видят труповете на хората,които са престъпили против Мене;защото техният червей няма да умре,нито ще угасне огънят им.  (Исая 66:24)  Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;и всички горделиви, и всички, които вършат нечестие,ще бъдат плява.  (Малахия 4:1)  Тази представа за съд като огнено езеро или пропаст е отразена в няколко от апокрифните и неканоничните книги, написани в междузаветния период.[33] В Новия завет думата „γέεννα“ („геена“ – ад, пъкъл) е употребена от самия Исус многократно. Тя се среща общо дванадесет пъти – най-вече в Матей (седем пъти: 5:22,29,30; 10:28, 18:9, 23:15,13), три пъти в Марко (9:43,45,47), по веднъж в Лука (12:5) и в Яков (3:6).[34] Ето един пример от поученията на Исус: Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)

Според книгата Откровение, в езерото с огън и сяра ще бъдат хвърлени дяволът, звярът и лъжепророкът. Подчертано е, че ще бъдат „хвърлени живи“ (21:8) и там ще бъдат мъчени (20:10). Това напомня за описанието на пеленачетата, бавно изгаряни живи в жертва на Молох. В огненото езеро ще бъдат хвърлени също смъртта и адът, както и незаписаните хора в книгата на живота (20:14-15).

А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт. (Откровение 19:20, „Верен“)  И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. (Откровение 20:10)  И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро. (Откровение 20:14-15) И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра. (Откровение 21:8, „Верен“) Точно преди да бъдат установени „ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1), Тофет (огненото езеро), който „отдавна е приготвен“, получава последните си жертви – Молох (Сатана), на когото са жертвали, както и неговите служители. Тогава „диханието Господне, като поток от сяра, ще го запали.“ (Исая 30:33)

Молох е особено важен образ в Библията – с прякото си и преносно значение. Той е един от онези, които Яхве нарича „други богове освен Мене“, но единствено той е споменат по име в законовите текстове с конкретни забрани. С той се явява като олицетворение на най-големия грях – престъпване на първата от десетте заповеди. Представя и една от най-големите религиозни злини – жертвоприношения на деца. Парадоксално, въведен е сред израилтяните от най-мъдрия им цар, построил по-рано Божия храм. Споменаван е многократно от пророците до края на старозаветните текстове, но образът му продължава да витае и много след тях. Божество на подземния свят или (и) огъня, той остава и в Новия Завет чрез представата за ада като огнено езеро. Приготвеният Тофет за царя – Молох, чака края на времето. Тогава в него няма да има деца – жертви, а злите личности и реалности, които Молох изобразява: дяволът, звярът и лъжепророкът, смъртта и адът, както и жертвалите на Молох (Сатана) – незаписаните хора в книгата на живота. Едва след това ще има „ново небе и нова земя“.

Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 

Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.

За да бъдете уведомени веднага щом излезе следващата статия:

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ (Можете да се отписвате!) [3] Thayer, J. H. (1889). Greek-English Lexicon of the New Testament. American Book Company. p. 417, Μολόχ, ὁ [5] G. del Olmo Lete and J. Sanmartín, A Dictionary of the Ugaritic Language in the Alphabetic Tradition (2 vols.; HO 67; Boston and Leiden: E. J. Brill, 2003), 554, цит. в Bill T. Arnold (Ed.), H. G. M. Williamson (Ed.). Dictionary of the Old Testament, Historical Books. 1995, InterVarsity Press, Downers Grove, IL. P. 128 „Canaan, Canaanites“ [7] Jewish Virtual Library. “The Cult of Moloch”. [9] Karel van der Toom, Bob Becking, Pieter W. van der Horst. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, 2nd ed. William B. Eerdmans Publishing Company, Grand Rapids, Michigan / Cambridge, U.K. 1999, p. 538 “Malik” [10] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary., “Molech” [11] Orr, James, M.A., D.D. General Editor. “Entry for ‘MOLECH; MOLOCH’“. “International Standard Bible Encyclopedia“. 1915. [14] Jewish Virtual Library. “The Cult of Moloch”. [15] Francis Gigot. The Catholic Encyclopedia. “Moloch.” [16] Karel van der Toom, Bob Becking, Pieter W. van der Horst. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, p. 534 “Malik” [17] Според един текст, придружаван от демон, той слязъл в долната земя, където богинята Ерешкигал била кралица. Той я заплашил, че ще й отреже главата, но тя се спасила, като му станала съпруга. Така Нергал получил кралската власт над подземния свят. Encyclopaedia Britannica. „Nergal, Mesopotamian deity“ https://www.britannica.com/topic/Nergal-Mesopotamian-deity. Достигнато: 13.02.2017 [18] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press, “Molech” [19] Francis Gigot. The Catholic Encyclopedia. “Moloch.” [20] Emil G. Hirsch, Ira Maurice Price. Jewish Encyclopedia. “Tophet“. [22] Виж Easton, Matthew George. “Entry for Tophet“. “Easton’s Bible Dictionary“, Third Edition, published by Thomas Nelson, 1897, както и “Easton’s Bible Dictionary“; Ellicott’s Commentary for English Readers и Cambridge Bible for Schools and Colleges за Йеремия 7:31 в http://biblehub.com/commentaries/jeremiah/7-31.htm [25] Francis Gigot. The Catholic Encyclopedia. “Moloch.” [26] Isidore Singer, George A. Barton. Jewish Encyclopedia. “Moloch (Molech)“. [27] Francis Gigot. The Catholic Encyclopedia. “Moloch.” [28] John J. Collins. Introduction to the Hebrew Bible. 2nd ed. Fortress Press, Minneapolis, 2014, 98-99 [29] Francis Gigot. The Catholic Encyclopedia. “Moloch.” [31] Български библейски речник, фототипно издание. Цариград, 1884, “Американ-Хан”, стр. 446, „Енном“. [33] David Noel Freedman (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press, “Molech”, Gehenna

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Български библейски речник, фототипно издание. Цариград, 1884, “Американ-Хан”, стр. 446, „Енном“ 2. Даули, Тим. Учебен библейски атлас. Българско Библейско Дружество, 1997, София 3. Arnold, Bill T. (Ed.), Williamson, H. G. M. (Ed.). Dictionary of the Old Testament, Historical Books. 1995, InterVarsity Press, Downers Grove, IL 

4. Bible Hub: Search, Read, Study the Bible in Many Languages. Взето от: http://biblehub.com. Достигнатo: 13.02.2017  5. Collins, John J. Introduction to the Hebrew Bible. 2nd ed. Fortress Press, Minneapolis, 2014  8. Freedman, David. (Ed.) The Anchor Yale Bible Dictionary. 1992, Yale, Yale University Press.  9. Gigot, Francis. The Catholic Encyclopedia. Vol. 10. New York, Robert Appleton Company, 1911. http://www.newadvent.org/ Достигнатo: 13.02.2017 10. Gordon, C. H. (26 7 1999 r.). Religious Practices And Institutions. Изтеглено на 23 04 2018 r. от Encyclopædia Britannica: https://www.britannica.com/topic/Middle-Eastern-religion/Religious-practices-and-institutions#ref559844 11. Jewish Encyclopedia. 1906, West Conshohocken, PA. http://www.jewishencyclopedia.com/, достигнатo: 13.02.2017 12. M.G. Easton M.A., D.D., Illustrated Bible Dictionary, Third Edition, published by Thomas Nelson, 1897. 13. Orr, J. (Ed.) International Standard Bible Encyclopedia Online. Wm. B. Eerdmans Publishing Co. http://www.internationalstandardbible.com/ 14. Seeden, H. (1991). A Tophet in Tyre? Retrieved 04 24, 2018, from Berytus – American University of Beirut. Volume 34 – 125th Anniversary Volume – LEBANON III: Saving the country’s cultural heritage: http://almashriq.hiof.no/ddc/projects/archaeology/berytus-back/berytus39/seeden-tophet/ 15. The Tophet. (27 06 2014 r.). Изтеглено на 23 04 2018 r. от Tharros.info: https://www.tharros.info/ViewText.php?id=1303&lng=en 16. van der Toom, Karel; Becking, Bob, van der Horst, Pieter W. Dictionary of Deities and Demons in the Bible, 2nd ed. William B. Eerdmans Publishing Company, Grand Rapids, Michigan / Cambridge, U.K. 1999

Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, София, 2015 Библия. Издателство Верен, 2001, София

ИЗОБРАЖЕНИЯ: Художествено изображение на Молох Дагон с опашка на риба Статуя на Ваал Храм на Бел (Ваал) в Палмира – компютърна възстановка Нергал Картагенски Тофет Останки от кремирани човешки кости от финикийски тофет в Тир Долината Еном Карта на Амон – Тим Даули. Учебен библейски атлас. Българско Библейско Дружество, 1997, София, карта 10 Заглавна картинка – Pinterest