В НЕСПОКОЙСТВОТО
НА ЧАСОВЕТЕ
В ливадата,
разтеглени по стръмнината,
се милват дълги сини сенки
и негата на маранята
изпълват с призрачни видения.
Изстреляно от хладната загадъчност
на притаената в оврага тишина
излита неспокойството на часовете
след полета на зажаднели птици
в пространството което ме прегръща
с измамната си бледа синева.
И горе, в хребета насрещен,
се удря погледа ми устремен към хоризонта
към лятното запалено небе
и пада покосен
в краката на зеленото море,
за да дочака идването ми до него.
