РИСУНКИ
Напълнена е папката с рисунки –
рисунките на моята далечна младост.
Пейзажите в рисунките са необятни,
с бездънни небеса, с море от синева
и с облаци понесли на крилете си
далечни светове, недостижими.
В нивята житни се люлеят
вълни на мигове изпълнени със зрялост,
с надежда в класовете натежали,
с омайни песни на авлиги
и с мирис на колендро.
Тежат в пейзажите овощните градини
отрупани с усмивките на сочни плодове
и въздухът трепти
изпълнен целия с очакване.
Защо пейзажът днес пред мен е друг –
така безцветен е, без звуци в него,
без блясък, порив и движение?
