За навика да се безпокоим и можем ли да го надвием? | За един по-щастлив и по-успешен живот!

2
331
Добави коментар

Безпокойството е едно неприятно усещане, че нещо може да се случи. Усещаме се напрегнати, неспокойни и тревожни. В началото в определена ситуация, но с течение на времето може да се превърне в непрекъснато усещане. Т.е. безпокойството се превръща в наш навик, но като всеки такъв можем и да го преодолеем и забравим. Отново се иска постоянство и план за действие, защото според специалистите 21 дни са необходими на едно нещо да стане навик. Следователно поне толкова дни са нужни да заменим навика-безпокойство с някакъв друг. Ще започна отдалече: Спомням си за спокойствието, което усещах, когато ходех в библиотеката. Особено в залата, в която се четеше. И понеже тогава нямаше как да набавим необходимата информация, доста време съм прекарвала там. Едно спокойно и бързо минаващо време. Хората ли са били по-спокойни или вглъбени в задачите си, та не им се оставало време за безпокойство?! По-късно: Голяма зала, компютри, програмисти вглъбени в работата си. И отново тишина и усещане за спокойствие. Наблюденията ми са в работна среда. Какво се случва по-късно, не мога и да зная, но си правя следния извод: Заетият човек няма време за безпокойство. Защо? Защото дори и на най-големият ум му е невъзможно да мисли за повече от едно нещо в един и същ момент. Опитайте: концентрирайте се едновременно върху вчерашния си ден и плановете за утре. Можете да редувате мислите, но по едно и също време няма как. По същият начин работят и емоциите: няма как да усещате задоволството, че правите нещо интересно и да сте „смачкани“ от безпокойство. Едната емоция потиска другата. „Терапия на заетостта“ се е използвала 500 години преди новата ера. Ако нямаш време да се безпокоиш, то няма да се безпокоиш! Ако стоим и тъжим или се самосъжаляваме, ако се вглъбяваме в проблема и си измисляме сценарии, без да действаме и без да сме ангажирани, ще ставаме все по-тъжни, тревожни и безпокойството ще ни обсеби. То ще стане част от живота ни дори в ситуации, в които няма за какво да се безпокоим. Ще опустошава душата ни, ще намалява волята ни и ще унищожи способността ни да действаме. Ще останем единствено със сценариите, които евентуално, може би някога (а най-вероятно никога) ще се случат. Знаете ли какво е казал Джордж Бърнард Шоу? Казал е: „Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи, или не“ Та хайде да опитате да спрете да мислите за това, да запретнете ръкави и да се заемете с работа/действия и сами ще разберете как мозъкът ви ще започне да работи по-бързо. Ще станете по-жизнени, а това ще ви помогне да забравите и за безпокойството. Заетост, заетост, заетост – едно от най-доброто и най-евтино лекарство.

И да обобщим: Човек, който страда от безпокойство е необходимо непрекъснато да бъде плътно зает и погълнат от работа, иначе ще изчезне от отчаяние.

* Работа – всичко, което изисква мисловна или физическа дейност.