КОЙ
Един опърпан музикант
от мъка някаква от дом прогонен
със своята олющена флигорна
опъва шатрата на утрото
сред недоспалия площад.
В контраст на бликащото утро,
на бистрото безоблачно небе,
мелодията му се лее тъжна и самотна.
До скъсаните му обувки
все още празна шапката стои
и вместо монета
блести на дъното окото на една надежда,
макар полуотворено.
Тук със свирнята му привикнали
не бягат гълъбите от площада,
край него се въртят,
и с гукане пригласят тихо
с очакване на щепичка трохи
от нечия закуска.
Но кой ще сподели оскъдния си залък с тях
и кой ще спре в забързаното време
мелодията да послуша?…
