spodeleni migove :: УТРО

1
181
Добави коментар
niki_pz123
niki_pz123

УТРО

Пак с гумата си светлината
изтрива графиката на нощта.
Към красотата на света
нощта е безразлична.
Кой може безразличието да изтрие?
За него няма гума.
От стъпките на тъмнината
излитат прилепите на душата –
цвърчат и спускат се
над всяко зрънце радост.
Но не сега –
сега стената на нощта е озарена
и слънцето пети забива в нея,
лепи тапетите си цветни;
отнякъде долита песен,
родена в птиче гърло
от безпричинна радост.
В съня си още,
дърветата наивно се усмихват,
с листа прошумоляват
погалени от ранобудния ветрец.
И за да бъде пълен утринния празник,
остава да събудя светлината в себе си.