По време на разцвета си, между 100 година преди Новата ера и 500 година след Новата ера, древният град Бая бил известен като място за забавления, достъпно само за елита на Римската империята. Днес част от него се намира на около 15 метра под повърхността на Тиренско море. Смята се, че първоначално Бая играел ролята на пристанищен град, но с течение на времето местоположението му се оказало все по-привлекателно място за отдих и почивка.
Снимка: www.mirror.co.uk
В древността бил приказен курортен град, който освен с разточителните си пирове се славел и с множеството си лековити горещи извори. Любопитен факт е, че морският курорт бил любимо място на едни от най-известните древноримски владетели и държавници, сред които Цицерон, Помпей Велики, Нерон, Калигула, Септимий Север, Марк Антоний и Юлий Цезар, като някои от тях дори си построили вили близо до него!
Активната вулканична територия, на която се намирал градa била и причината да има толкова много минерални извори там.
Снимка: www.mirror.co.uk
Варварските нашествия от 8-ми век поставили началото на края на славните дни на курортния град. До 15-ти век от някогашния луксозен град останали само руини. През 16-ти век нивото на водата започнало бавно да се покачва в резултат на движението на земните пластове и активните вулкани в района, като по-ниските части на Бая постепенно потъвали в морските води.
Снимка: www.mirror.co.uk
Снимка: www.mirror.co.uk
Днес потопените руини на града са част от подводен археологически парк, където могат да се видят мраморни статуи, павирани улици, основи на вили, като в някои от които се различават дори мозаечните им подове. Посещението на необикновения парк е възможно или чрез лодка със стъклено дъно или чрез плуване, което със сигурност е за предпочитане, стига да може да плувате, разбира се! Въпреки че Бая вече не е курортно селище, водите около него са го съхранили през вековете, за да можем днес, повече от 2000 години след изграждането му, да се докоснем макар и частично до красотата му.
По-голямата част от руините на Бая са открити през 1941 година след продължителни археологически разкопки. Но не всичко останало от него се намира под вода. В по-високите му части все още са запазени:
храмът на Диана – украсен с най-разнообразни ловни сцени. За съжаление към днешна дата едва половината от купола му е запазена. Снимка: en.wikipedia.org
храмът на Меркурий – има купол с диаметър 21.5 метра. Определен като инженерно чудо за времето си. Снимка: en.wikipedia.org
храмът на Венера – осмоъгълна сграда с осем огромни прозореца и вътрешен балкон, гледащ към басейна му. Снимка: en.wikipedia.org
