През далечната 1929 г един баща казал: „…но помнете, че никой никога не бие мъртво куче“. Било по повод критиките към неговия син, който макар и млад, постигал успехи като човек с дълъг опит. Критикували го за младостта, за липсата на опит и за много други неща, а малцина забелязвали усилията и амбицията да постигне всичко. И си мисля, какво е критиката, какви са отличителните белези на критика. Първо да обърна внимание, че става въпрос за онази незаслужена критика, когато: – сте постигнали успех; – сте направили възможно най-доброто; – сте взели подходящото решение; – сте генерирали страхотна идея; – сте достатъчно образовани; – сте предприели точните действия за точния резултат; – и т.н. Дайте си сметка дали ви критикуват незаслужено или критиката би могла да се разглежда като градивна, от която можете да научите нещо и да продължите да се развивате. И така: какво е несправедливата критика и какво стои зад нея? Критиката придава едно особено чувство на собствена значимост у критикуващия. Това е грубият начин да ви покажат, че сте постигнали повече и заслужавате внимание. За съжаление има много хора, които изпитват удовлетворение, когато се опитват да оскърбяват и обиждат по-образованите, по-успешните или по-преуспелите от тях. Така, че ако смятате критиката за неоснователна, приемете я като един вид комплимент и признание, че се развивате и сте една ( а може би много повече) крачки пред критикуващите. Не хабете енергия да се защитавате, оправдавате, доказвате или безпокоите. Фокусирайте се към стъпките, които ще ви водят към още по-големия успех. Същото се отнася и за критикуващите. Концентрирането в собственото им развитие, ще им донесе повече удовлетворение, отколкото търсенето на нечии грешки, само защото ще се почувстват достатъчно значими.
А аз продължавам да мисля и вярвам, че човешката природа се усъвършенства!
