Блогът на Апостол Апостолов :: ОТ РУСИЯ С ЛЮБОВ

1
162
Добави коментар
tocco
tocco

                                                                         УЖАС!

 

Ето какво е написал за Сталин един от най- великите руски композитори:

“Най-безумният, най-жестокият тиранин властва като че ли съвсем без всякаква съпротива. Сталин умря на леглото си или под него – това не знам. Но това, че той принесе повече вреда от всички ненормални крале и царе от минали времена взети заедно, това мога да кажа точно. И никой даже не гъкна затова, че Сталин е полуумен.

 

Казват, че Бехтерев, голям наш психиатър и добре познат на приятеля на нашето семейство Греков, се осмелил да заяви, че Сталин е ненормален. Тогава Бехтерев бил на 70 години. Беше световно известен. Извикали го в Кремъл. В Кремъл той щателно изследвал психическото състояние на Сталин. Скоро след това Бехтерев умрял. Греков бил уверен, че Бехтерев е отровен. Нима това не е още един страшен анекдот?! От известната поредица за побърканите домове и техните обитатели. Побърканият отровил своя лекар.

 

В последните години от живота си Сталин все повече се превръщаше в безумец. Нарастваше и суеверието му. Един мой приятел музиковед живееше в съседство с охранител на Сталин. Човекът отначало се стеснявал. После пийнал, разговорил се. Работата била добре платена. Той охранявал московската вила на Сталин. Зимата – на ски, лятото – на велосипед. Обикаляли постоянно в кръг. Оплакал се, че от това им се завивало свят. Вождът не излизал от пределите на вилата. А когато се показвал, се държал като обсебен от мания за преследване. Постоянно гледал встрани. Оглеждал се, озъртал се. По цели дни не допускал никого до себе си. Слушал много радио.

 Веднъж Сталин се обадил в Радиокомитета, където заседавали ръководителите на нашето радиоразпространение. И попитал имат ли плоча на коцерт за пиано №23 на Моцарт, който малко преди това бил чул. „Свиреше пианистката Юдина“, добавил той. Рапортували на Сталин, че разбира се имат. Всъщност нямали. Концертът бил излъчен от студиото. Но смертелно се страхували да кажат на Сталин „не“. Никой не знаел какви ще бъдат последствията. Човешкият живот не струваше нищо. Можеше да се отговаря само с „да“. А с „да“ трябва да се отговаря само на побъркания.

 

Сталин заповядал плочата с концерта на Моцарт в това изпълнение да му се достави на вилата. В Радиокомитета настава паника. Викат Юдина. Събират оркестър. През нощта се прави спешен запис. Всички се тресяли от страх. Освен Юдина – на нея морето й било до колене. Тя по-късно разказва, че се наложило да приберат диригента у дома. Нищо не могъл да направи от страх. Извикали друг. Но и този треперел и само сривал оркестъра. Едва третият бил в състояние да доведе записа до край. Мисля, че това е уникален случай в звукозаписната история. Фактът, че са сменени трима диригенти за един запис. На сутринта било готово. На другия ден изготвили единствен екземпляр на плочата. В исторически най-кратки срокове. И я изпратили на Сталин. Това също било рекорд. Рекорд по подмазвачество.

 

Скоро след това Юдина получила плик, в който имало 20000 рубли. Съобщили й, че това е направено по указание лично от Сталин. Тогава тя написала на Сталин писмо. Разказът й звучеше неправдоподобно. Но тя никога не лъжеше. Тя написала следното: „Ще се моля за вас ден и нощ и ще моля Господа да прости Вашите прегрешения пред народа и пред страната. А парите дарих за ремонт на църквата.“ Нищо не направиха на Юдина. Сталин си замълча. Казват, че плочата с Моцартовия концерт била на грамофона му, когато го намерили мъртъв.“

 

ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ