Опитвате ли да избягвате конфликтите? Повечето хора го правят. Някои с надеждата, че могат да отгатнат мнението и желанието им, а други защото ги е страх да изпадат в ситуация да обясняват какво искат или чуват. За начало конфликтът ще го наречем конструктивен спор, но както във всеки спор, дори и този, започнем ли да спорим влизаме в ролята на атакуващ. Страхът да не загубим самоконтрол над себе си, да не разочароваме близките, приятелите, колегите или да не превърнем разговора в обикновен спор, са най-честите причини да избягваме тези ситуации. Но вариантът да покажем, че не винаги сме съгласни, че не сме толкова отстъпчиви, за колкото ни мислят или не искаме да направим нещо, защото…, е много по-добър от това да таим всичко в себе си, да не споделяме, когато някой ни обиди или нарани. Последното със сигурност ще развали повече отношенията, защото ще се стигне до моментът на „експлозията“ ни. Да не говорим за усещането за притискане между обида, разочарование и криворазбраното ни упорство да не предприемем нищо. Ето и 3-те положителни аспекта да не се страхуваме от конструктивния спор: 1. Налагане на граници. Казвайки какво наистина мислим и чувстваме, е начин да покажем на обкръжението си, че нашите желания и нашите схващания, трябва да бъдат уважавани и признати. Важно е да обръщаме внимание на думите, които използваме: точни, премерени, ясни и без обиди. 2. Опознаване. Конструктивните спорове разкриват много както за нас, така и на отсрещната страна. От степен на търпимост, до границата на толерантността на двете страни. Важното тук е да не превръщаме спорът в обикновен разговор, в който всеки се опитва да надделее, а не да защити позицията си или да убеди в правотата си. В този случай е по-добре да прекратим спора, докато не възвърнем хладнокръвието си. 3. Доза самоувереност. Дозата е по-голяма, когато препятствието е преминато и крайната цел е постигната. Все пак е добре да сме наясно, че спорът не прави чудеса, а може да отключи процес на промени, които да изискват адаптация. Важното е да притежаваме способността да се извиним, когато е необходимо. Това не е проява на слабост.
Знаейки, че спорът не е чак толкова лошо нещо, ще изразяваме мнението и чувствата си много по-лесно. По този начин малко по-малко ще се учим да подхождаме по-разумно към проблемите си. И така до деня, в който няма да ни се налага да спорим. Ще сме успели да се изразяваме и разбираме без да се налага да използваме спора като начин на комуникация.
