Globalization :: Некадърност и алчност в енергетиката ни докараха глобата от ЕК. Ще има и още

1
140
Добави коментар
viky
viky

14:04 –
Некадърност и алчност в енергетиката ни докараха глобата от ЕК. Ще има и още

Автор: Никола Стефанов за „Гласове“
 

Глупости са приказките на премиера, че на България е наложена глоба, защото не се е съгласила да приватизира „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“. Със своите актове ЕС регламентира рамката, в която трябва да протича един процес, а конкретните мерки за постигане на целите, заложени в процеса, са от компетенциите на самата държава. Всъщност тази санкция на ЕС не е изключение от хаотичния и като цяло некомпетентен мениджмънт на енергийния отрасъл. В момента „Булгартрансгаз“ върви към следващата санкция, която ще му наложи Европейската комисия за защита на конкуренцията, и този път едва ли ще се размине с максималната глоба. Става въпрос за въведения през миналата година Входно-изходен тарифен модел за пренос на природен газ. Тук монополистът „Булгартрансгаз“ вече надмина себе си. Но по-важното е друго – така наречената диверсификация на доставките на природен газ практически е невъзможна, поради изкуственото завишаване на тарифите във входната точка на природен газ от Румъния с 47 процента и от Гърция с 60 процента, при което тези ценови бариери изключват достъпа на други доставчици на природен газ до българския пазар. Ясно е, че правителството не го интересува въпроса дали с политиката си умъртвява индустрията. За него е по-важно да бъдат доволни приближените му олигархични кръгове.

 

 

Рисунката на Бойко Борисов с газовия хъб и новите газови магистрали в Европа, която той подари на Жан-Клод Юнкер, който си я закачи в офиса.

 

След заседанието на МС в сряда вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че „Продажбата на мажоритарен дял от държавните газови дружества е неприемлива“. Изявлението му е по повод казуса, датиращ от 2012 г., според който Европейската комисия е обвинила българските газови компании („Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД), че са злоупотребили с монополното си положение, като са ограничили достъпа на други доставчици до газопровода за пренос на руски природен газ през територията на Румъния, от газоразпределителна станция „Исакча“ до входната точка в България на станция „Негру вода“.

 

Капацитетът на въпросния газопровод е нает и контролиран от БЕХ, който го е предоставил за експлоатация на своите дружества. С действията си БЕХ е злоупотребили с монополното си положение, за което ЕК му е наложил глоба в минимален размер от 77 068 000 евро. Според г-н Томислав Дончев, който е бил основният преговарящ по този казус, българското правителство е предложило множество варианти за промяна в дейността и статута на „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, като е отхвърлило предложението на ЕС за приватизация на двете дружества. Европейската комисия обаче е настояла именно за приватизацията им и не е взела предвид предложенията на нашето правителство.

 

Съмнително е, че ЕК е наложило тази глоба затова, че отказваме да приватизираме дружествата, след като основният казус е свързан със закононарушение, изразяващо се в злоупотреба с монополно положение.

 

По-скоро причината е липсата на компетентност на българските преговарящи още при присъединяването ни към ЕС. Те не са информирали ЕС за клаузите по дългосрочни договори с „Газпром“ за доставка на природен газ и не са поискали дерогация от европейските правила за доставки на природен газ.

 

Нещо повече, нашите преговарящи дори не са изтъкнали аргумента, че входната точка на природния газ (пункт Исакча) на румънска територия, е контролирана от „Газпром“ и достъпът до тази тръба на други доставчици практически е невъзможен и то не по наша вина. Но дори и да имаше възможност други доставчици да транспортират природен газ по румънския газопровод за българския пазар, това би довело до неизпълнение на договорите, подписани между „Булгаргаз“ и руския доставчик, защото свръхпредлагането щеше да намали продажбите на заявените от „Булгаргаз“ към „Газпром“ количества природен газ, които покриват на 100 процента потреблението в страната.

 

В този случай „Булгаргаз“ ще бъде принуден да заплати предвидената в договорите колосална неустойка „тейк ор пей“ за заявени, но невзетите количества природен газ. Иначе казано, държавата попадна в собствения си „монополен“ капан, без да прави сметка за разликата между държавен монопол и регламента на ЕС за либерализиран пазар.

 

Много по-логично би било, още в преговорите за присъединяване към ЕС правителството да поиска временна дерогация за прилагането на регламент ЕО № 715/ 2009, в който дерогационен период да предоговори и хармонизира условията по договорите си с „Газпром“ и изискванията на европейския регламент.

 

Глупости са приказките на премиера, че глобата е наложена, защото България не се съгласила да приватизира „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“. Със своите актове ЕС регламентира рамката, в която трябва да протича един процес, а конкретните мерки за постигане на целите, заложени в процеса, са от компетенциите на самата държава.  

 

Всъщност тази санкция на ЕС не е изключение от хаотичния и като цяло некомпетентен мениджмънт на енергийния отрасъл.

 

Да не изброяваме всички дела, които се водят срещу държавата ни от различни инвестиционни компании в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон на стойност над 1 270 милиарда евро, дълговете на топлофикациите към „Булгаргаз“ за близо 600 млн. лв., дълговете на НЕК за над 2 млрд. лева., разходите за емисии само на непреструктурираната ТЕЦ „Марица изток-2“, надвишаващи 400 млн. лева, държавната помощ за американските централи, работещи с гарантирана от държавата фантастична норма на печалба и т. н.

 

В момента „Булгартрансгаз“ върви към следващата санкция, която ще му наложи Европейската комисия за защита на конкуренцията и този път едва ли ще се размине с максималната глоба. Става въпрос за въведения през миналата година Входно-изходен тарифен модел за пренос на природен газ. Тук монополистът „Булгартрансгаз“ вече надмина себе си. Първоначалните уверения на дружеството бяха, че цените за пренос при новия модел ще бъдат по-ниски в сравнение с цената от предишния модел изграден на принципа на „пощенска марка“. Но какво стана в действителност?

 

Моделът беше задействан през октомври 2017 година. Според г-жа Теменужка Петкова целта на новия модел е „дисциплинирането на пазара“. Нали разбирате – не става въпрос за икономически модел, а за дисциплинарен диктат на монополиста. Първи почувстваха дисциплиниращия ефект индустриалните потребители. Разходите им за пренос на природен газ за октомври нараснаха средно с 65 процента, а през ноември с над 70 процента, което в парично изражение е над 350 хил. лв. средно месечно на голям потребител.

 

Няма да се спираме на всички останали, откровено монополни текстове на модела, защото неговата скрита цел освен дисциплинарната е генерирането на свръхпечалба от „Булгартрансгаз“, не отговаряща на никакви икономически или финансови критерии. Факт е, че само за месец октомври 2017 г. „Булгартрансгаз“ повиши приходите си с 24 процента, без да отчита някаква промяна в разходите за дейността си.

 

Но по-важното е друго: т. нар. диверсификация на доставките на природен газ практически е невъзможна, поради изкуственото завишаване на тарифите във входната точка на природен газ от Румъния с 47 процента и от Гърция с 60 процента, при което тези ценови бариери изключват достъпа на други доставчици на природен газ до българския пазар.

 

За „Булгартрансгаз“ високите входни цени не са проблем, защото той директно ги трансферира към своите клиенти. И в този случай, както обикновено, веднага влиза в обръщение оправданието, че не ние, а ЕС иска от нас прилагането именно на такъв модел и няма как да не го въведем. Коментарите са излишни. Ясно е, че правителството не го интересува въпроса дали с политиката си умъртвява индустрията. За него е по-важно да бъдат доволни приближените му олигархични кръгове.

 

Но т. нар. „прецедент“ с наложената от ЕК санкция на БЕХ е на път да даде импулс за колективна жалба на индустриалните потребители към Европейската комисия за защита на конкуренцията, срещу псевдопазарния модел, монополно наложен от „Булгартрансгаз“, цената на който в крайна сметка пряко или косвено ще плащат всички граждани на страната.

http://glasove.com/categories/komentari/news/nekadyrnost-i-alchnost-v-energetikata-dokaraha-globata-na-ek-shte-ima-i-oshte