Резюме : Случва се да се родиш при хора, с които нямаш нищо общо. И от които съзнателно се отдалечаваш. 12 години. И изведнъж – обяд. Да наваксаш загубеното време или да съобщиш колко ти остава. 12 години – много време. А оттогава нищо.” (Луи)
Луи – млад, но неизлечимо болен писател се завръща в родния си дом след 12 години отсъствие. Той планира да съобщи на семейството си, че животът му е към своя край. Но заровеното негодувание и личните оплаквания на всеки един от тях – майка му, бурните му брат и сестра, съпругата на брат му, пренареждат хода на събитията.
Завръщането на Луи отприщва палитра от смесени емоции за всеки от семейството – сълзи, викове и ридания, недоизказани думи и мълчание, дълбоко скрити тайни и обвинения. Разгръщат се вражди и обиди, дълго подхранвани от самота, несигурност, колебания и съмнения. Всички опити за съчувствие се саботират от неспособността на хората да се изслушват един друг и да обичат.
“А какво ще направят, когато им кажа, че си отивам? Че няма да се върна? Окончателно. Ще остана само спомен. Какво ще стане тогава? Непредсказуемо. А все пак е просто семеен обяд. Не е краят на света.” (Луи)
