Блогът на Апостол Апостолов :: ПРОВОКАЦИИТЕ НА РУМЕН РАДЕВ

1
182
Добави коментар
tocco
tocco

                                                       ПОДМОЛНА, ПОДРИВНА ДЕЙНОСТ

 

Позициите на Румен Радев означават, че не друг, а държавният глава на България призовава за външна политика, отдалечаваща я от Европейския съюз и от водещите партньорски страни в НАТО. Тези позиции ни приближават към недемократични режими в очевидно противоречие с националния интерес. Казано накратко държавният глава работи против държавата си, солидаризирайки се с бившата комунистическа партия.

България няма интереси във Венецуела (например петролни концесии), нито пък Венецуела има интереси в България (не сме залети от милиардни инвестиции от венецуелски петродолари).

Затова пък сили като Русия и Китай имат очевидни и неприкрити интереси в поддръжката на режима на Николас Мадуро, чийто избор миналата година нито ЕС, нито САЩ, нито Канада, нито повечето от държавите в Латинска Америка признават за честен и демократичен.

Излиза, че българският държавен глава не само превишава правомощията си, но го прави в защита на чужди интереси!

Но това не е всичко. Радев предлага България да се въздържи от ясна и недвусмислена позиция спрямо сегашния венецуелски режим, който докара една от най-богатите на петрол страни в света до инфлация от 1,7 милиона процента, до хуманитарна криза, която прокуди 4 милиона от гражданите й в чужбина. Там те дирят спасение от липсата на храни, лекарства, питейна вода и от ендемичната престъпност. Как да обясним, че Радев е готов да си затвори очите за тези факти?!

Най-сетне, българският президент предлага държавата ни да постъпи така, точно когато е очевидно, че липсата на ясен ангажимент към принципите и ценности на Европа праща съответните страни в нейната периферия. Когато предимствата от членството, включително бъдещите еврофондове, се поставят в зависимост от европейската солидарност, а не от пролетарския интернационализъм на замръзналата в миналото си партия- носителка на Радев.

Налага се един единствен извод!

Тази провокация на президента не може и не бива да остане без последствия. Не може на върха на държавната пирамида да има прокремълски провокатор, който, вместо да обединява, да разделя нацията с хибридните си изяви. Не може той да е главнокомандващ на въоръжените сили! Това е въпрос на национална сигурност!

С позицията си Радев ясно показа от коя страна на разделителната линия в съвременния свят стои и това не е страната на България. Той престъпи нещо, което би трябвало да бъде червена линия за достойна за името си европейска демокрация. Какво още трябва да направи Радев, за да се сетят управляващите, че така повече не може?

Ако от ГЕРБ и сега безхарактерно си затворят очите за поведението на държавния глава, рискуват за пореден път (след Истанбулската конвенция и случая “Скрипал”) да самоопровергаят претенциите си, че са граждани за европейско развитие и че работят за България.

Или си за България, или си за сегашния й президент. Среден път няма. Импийчмънт – сега!

 

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.