Походите в планината са идеалното решение при влошено здраве!
Най-великите лечители навремето Авицена и Хипократ препоръчвали на пациентите, които се оплаквали от постоянно главоболие и сърдечни болки, бързо уморяване и задух да ходят на планина и да поживеят малко там. И онези, които следвали този съвет, забелязвали, че само след няколко дни в планината състоянието им се подобрявало значително, а бързото уморяване и апатията се сменяли с бодрост и енергичност. Затова вече в Средновековието за ползата от планинския въздух е знаели не само на лечителите, но и жителите на подпланинските и високопланинските райони.
Съвременната официална медицина напълно потвърждава, че планинският въздух е полезен за здравето на хората. Химичният състав на въздуха в планините е много по-различен от по-долните слоеве на атмосферата в мегаполисите, тъй като процентът на кислорода в него е по-нисък, а прахът и токсините изобщо ги няма. И точно тази особеност на планинския въздух според учените е основната причина за дълголетието на коренните жители на планинските региони. Но в какво точно се изразява ползата на планинския въздух за организма ни? И как да ходим правилно на планина, за да подобрим здравето си, а не да си „навлечем“ простуда и травми?
Защо планинският въздух е толкова полезен?
Такива важни характеристики на долните атмосферни слоеве като наситеността на кислорода и атмосферното налягане зависят от височината над морското равнище. Във високопланинските райони въздухът е по-разреден и „лек“, отколкото в низините. Според изследвания на медици най-благоприятен за здравето е въздухът в районите на височина 500-1500 метра надморска височина, защото атмосферата на тази височина помага да дишаме свободно и да се движим активно, независимо дали сме здрави, дали имаме някаква спортна подготовка и дали страдаме от сърдечни заболявания. По-високо в планините, на височина 2-4 км, концентрацията на кислород във въздуха е малко по-ниска, отколкото му е нужно на човека, затова походите към върховете са полезни и безопасни само за здравите спортни хора.
Най-голямото предимство на планинския въздух пред градския безспорно е това, че е чист, тъй като в него няма прах и вредни за лигавиците летящи вещества. Но не по-малко важно е, че в атмосферата на планинските райони концентрацията на въглероден диоксид, който е толкова важен за организма ни, колкото е и кислородът, е по-висока. Затова вдишването на планински въздух ни помага да напълним кръвта си с въглероден диоксид, като по този начин възстановяваме баланса му в кръвта и клетките си. Между другото, лечението с въздух с ниско съдържание на кислород се използва в официалната медицина.
Според резултати от изследвания планинският въздух оказва комплексно действие върху организма, като тонизира всички органи и системи и стимулира процесите на обмяната на веществата. И най-осезаемата полза от планинския въздух за здравето според медиците се изразява в следното:
Нормализация работата на кръвоносната система и профилактика на инфаркт и инсулт. Тъй като в планинския въздух кислородът е по-малко и въглеродният диоксид е повече, той предизвиква лека хипоксия – кислороден глад, при който съдовете се разширяват и цялата кръвоносна система се мобилизира. Тези натоварвания са много полезни за сърцето и съдовете, тъй като те „тренират“ кръвоносната система да работи в условия на недостиг на кислород, а също така повишават издръжливостта на сърдечния мускул и еластичността на съдовете. Ускоряване метаболизма на мазнините и избавяне от наднормените килограми. Планинският въздух сам по себе си е отлично средство за отслабване, защото в условия на недостиг на кислород натоварването върху всички системи се увеличава, а метаболизмът се ускорява. В тези условия човешкият организъм изразходва повече енергия, затова на планина калориите горят много бързо. Укрепване на централната и вегетативната нервна система. При вдишването на планински въздух се нормализира балансът на кислород и въглероден диоксид в кръвта, затова клетките на нервната система получават с кръвта всичките им необходими газове в необходимите им количества. Благодарение на това се ускорява процесът по възстановяването на нервните връзки както в главния мозък, така и в периферните нерви, и човек учеща прилив на енергия, работоспособността му се повишава, а също така се избавя и от хроничната умора, главоболията и стреса, предизвикан от претоварването на психиката.
По-горе сме изложили най-осезаемите „плюсове“ на планинския климат, но всъщност ползите от почивката на планина са много повече. Красотата на природата ни дава възможност не само да се насладим естетически, но и да се избавим от стреса, тревожността и да възстановим психиката си, а ако спортуваме активно (да караме ски, шейна, сноуборд и др.) – да потренираме опорно-двигателния си апарат, да повишим имунитета си и да калим организма си.
Как да ходим правилно на планина, за да се оздравим?
Чувайки фразата „почивка на планина“, повечето хора си представят заснежени върхове, големи преспи сняг, трудни маршрути и походи пеша с раница на гърба и нощи в палатки. Безспорно активната почивка като поход в планината с цел покоряване на нови върхове е много интересна и вълнуваща, но съвсем не е подходяща за всеки, а само за опитните алпинисти, които са с крепко здраве и имат добра физическа подготовка.
Хората, които искат да подобрят здравето си на планина, трябва да избират по-малко екстремни видове планинска почивка – да ходят по планински курорти или градове, които са на височина 500-1000 метра над морското равнище. Като тези места са идеални и за подобряване на здравето и да се повеселят както опитните скиори, така и хората, които не се занимават със зимни спортове. Планинският въздух го има и по ски пистите, и по терасите в хижите и хотелите.
И не бива да забравяме, разбира се, че лечението с планински въздух, както и другите видове лечение, има някои противопоказания. Според медиците хората, които страдат от хипотония и болести на съдовете, е най-добре да се откажат от почивките по планините и да изберат други начини за оздравяване на тялото си.
