Психосоматика – болестите от нерви
В психологията под „психосоматика“ се разбира влиянието на психологичните фактори за възникването и протичането на соматични, тоест телесни болести. Психосоматичните разстройства са състояния, в които се крие психологична причина, реакция на организма към преживявания. Списъкът на тези състояния се разширява непрестанно. Наистина, в някои случаи, за да оздравеем, трябва да спрем да се претоварваме, а в други трябва да бием тревога и да се лекуваме навреме. Защо се получава така? Отговор дават експертите.
Какво представляват психосоматичните нарушения?
Психосоматичните нарушения са симптоми или заболявания, които се развиват заради реакция на организма към стрес. Това могат да са отделни прояви, например болка във врата, главата или стомаха, спазми, тикове, гадене, слабост, световъртеж – в основата на които не е заболяване в същинския смисъл на тази дума. Най-често психосоматичните прояви се срещат в резултат на „нездрава“ адаптация на човека към житейските обстоятелства, когато нервната система не е в състояние да „преглътне“ потока от данни.
Има и цели психосоматични заболявания – патологии, които се развиват под влиянието на психогенни фактори: стрес, психологични травми, вътрешни конфликти. В този случай нарушението в работата на органите възниква като ответна реакция на организма към емоционалните преживявания. Стресовият фактор присъства при такива заболявания като ревматоиден артрит, язвен колит, бронхиална астма, ендокринни нарушения, проблеми в опорно-двигателния апарат, нарушения в работата на сърдечно-съдовата система, макар че безспорно няма как да обясним развитието им само с единия стрес.
Защо боледуваме заради стрес?
Стресът е защитна реакция на организма ни към потенциалната опасност. В момент на стрес се увеличава изработването на хормоните адреналин, норадреналин, допамин и се ускоряват всички процеси: учестява се сърцебиенето и дишането, усилва се моториката на корема и работата на бъбреците. Организмът се готви към спасителни действия – да бяга от опасността или да отвръща на нападението. За да се подсигури кислород на мускулите и органите в такова състояние, съдовете трябва да изпомпят повече кръв от нормалното. За тази цел е необходимо да се увеличи скоростта на кръвотока, което намалява просвета на съдовете и увеличава налягането в тях. Когато действието приключи и се случи освобождаване (изригване на емоциите), работата на съдовата система се нормализира. Ако не се случи освобождаване, съдовете продължават да са в спазъм и това може да доведе до развитие на артериална хипертензия.
Животните в дивата природа са под постоянен стрес, но те нямат подобни проблеми със здравето. Това е така, тъй като, за разлика от животните, в съвременните условия хората са принудени да задържат негативните емоции, например агресията, вътре в себе си. Забързаният режим на работа на организма се „компенсира“ от промените в органите и в резултат на това се развиват или обострят болести. Степента на въздействие на стреса и особеностите на личността, нейният характер, темпераментът – това са фактори, които също влияят върху риска от психосоматични патологии.
Ще дадем пример с реална случка. При сеанс с психотерапевт пациент се оплаква от интензивна болка в областта на сърцето, но той няма сърдечно-съдови заболявания. Мъжът е свикнал да работи много, върши работата си добре и заема длъжността топ-мениджър в голяма международна компания. В резултат на това колкото повече е изтощавал себе си, толкова повече е допускал грешки и е изслушвал негодуването на началника си. Тревожността му се е увеличавала и в резултат на това кръгът се е затворил: изтощеният му организъм е имал нужда от пълноценен сън, но когато се е „отваряло“ време за почивка, човекът не е можел да си почине заради дискомфорта в гърдите, който е изпитвал. По думите на лекаря още малко и този човек е щял да „си навлече“ инфаркт или инсулт.
В основата на психосоматичните болести лежат вътрешните конфликти, които не винаги се осъзнават. Човекът от детството си може да е свикнал да оправдава чуждите очаквания, вместо да постига собствените си цели. В резултат на това вътрешното равновесие се губи – става трудно да се проявяваме, неизразените емоции се натрупват в нас, увеличава се вътрешното напрежение. На организма ни му трябват все повече сили и дори един незначителен стрес може да провокира нарушение в хормоналните механизми за контрол на артериалното налягане например. Това води до хипертонична криза.
Появяват се все повече изследвания, които доказват, че една от причините за много от болестите, включително и за онкологичните, е особената реакция на организма към стресовите състояния. Но популярният израз, че „всички болести са от нерви“ не винаги е верен. Всъщност животът ни е съвкупност от стресове. Патофизиологът Ханс Селие, изучавал природата на стресовите състояния през втората половина на двадесети век, установил, че стресът бива условно положителен (еустрес) и условно отрицателен (дистрес). Когато организмът се сблъска с трудности, той реагира към тях по един от двата начина: активно (бори се) или пасивно (бяга от трудностите, опитва се да ги изтърпи). При това ако първата реакция помага на организма да се адаптира към постоянно променящите се условия и ритъм на живот, то втората често води до изхабяване на вътрешните ни ресурси, немощ и болест. Получава се така, че решаващ е не самият стрес, а реакцията ни към него.
Какво да правим, за да не сме толкова нервни?
Специалистите съветват да си спомним начините, които помагат за отпускане. Към тях се отнасят техниките за дишане и релаксация, позитивният вътрешен монолог (самовнушението), рационалното обяснение за случващото се и търсенето на аргументи в наша полза („Мога да реша този проблем“). Грамотното излизане от стресова ситуация, използвайки начините за самоутвърждаване („Мога да съм горд със себе си“), също е важно. Добър ефект имат и автогенните тренировки, медитацията, йогата, масажът и активното физическо натоварване. Понякога е достатъчно да си отвлечем вниманието с някоя интересна книга, да си приготвим любимото ястие, да се отпуснем във ваната или да идем на театър. Но по принцип снемането на стреса все още не значи, че сме решили проблема. Много е важно да осъзнаем каква е причината за нашите преживявания и да си създадем нова стратегия на поведение (тук може да ни помогне съвместната работа с психолог или психотерапевт).
Кой е предразположен към психосоматични заболявания?
Няма пряка предразположеност към психосоматичните болести, но при всеки човек в детството му се формират определени стереотипи на поведение. Затова, според специалистите в сферата, тези болести се предават не по наследство, а по-скоро по сценарий – чрез неосъзнато затвърдените начини за реакция в трудни житейски ситуации. Много зависи и от темперамента на личността. Специалистите отбелязват, че понякога човек, чиито близки роднини имат психосоматични симптоми, свиква да търси проблеми със здравето при себе си и в резултат на това открива цял „букет от болежки“. В рисковата група са и тези, които се справят трудно със стреса.
Как се лекуват психосоматичните болести?
Кое да лекуваме първо: болната душа или болното тяло? Експертите смятат, че трябва да се работи с личността и нейното адаптиране. Психосоматиката създава порочен кръг: болестта усилва усещането за безпомощност, а безпомощността провокира развитието или обострянето на болестите. Затова е много важно да се научим да използваме активна стратегия за преодоляване на житейските трудности. В случай на психосоматична болест обикновено няма как да минем без медикаментозно лечение (при това антидепресантите не решават проблема). Така например при болки в сърцето първо трябва да се прегледаме при кардиолог, а при проблеми с кожата – да посетим дерматолог. Ако специалистът потвърди влиянието на психосоматиката в развитието на болестта, той ще ни препоръча да преминем през допълнителен преглед от психотерапевт и/или да се обърнем към психолог.
Психологичната работа трябва да протича в две направления: първо, трябва да се търси отговор на въпроса какво „иска“ психиката ни, провокирайки тези симптоми. Например организмът ни може да ни сигнализира, че е време да си починем, или реагира с болка в корема към предстоящата ни неприятна среща. Второ, трябва да си изградим нова стратегия, която да ни помогне да приемем промените, които ще се случат с изчезването на болестта. В основата на коригирането на психосоматичните състояния е психоанализата и тези занимания изискват много време. За да ускорим оздравяването си, психолозите ни съветват да комбинираме психоанализата с масаж и физически упражнения. Според психолозите опитите да се справим с психосоматичните разстройства, които все още не са се превърнали в истински заболявания, само с помощта на медицински решения няма да дадат желания резултат. По-скоро след преминаване през изследванията ще получим заключението, че сме здрави, но влошеното ни състояние ще си остане.
