Великденски пости през 2019 година са от понеделник – 11 март, след Сирни Заговезни до 28 април 2019 година.
Великденските пости, наричани още Света Четиридесетница, символизират времето, в което Христос прекарва четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за саможертва в името на Бог и човечеството. Затова и през Великденския пост се смята, че човек пречиства тялото и душата си. Постът се приема за въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
По примера на Исус човек се посвещава на Бог и търси опрощение на греховете си. Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби за постите, уточняват от pravoslavieto.com. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Като най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.
Великденските пости са най-строгият и най-важният пост.
След 10.03.2019г. консумацията на каквито и да са животински продукти се прекратяват.
През целия пост риба се разрешена два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:
– Първа седмица ––От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино) ––В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
– Втора седмица ––Сряда и петък – строг пост. ––Събота и неделя – олио и вино. ––На Благовещение се разрешава и риба.
– Трета седмица (Кръстопоклонна) ––От понеделник до петък включително – строг пост. Събота и неделя – олио и вино.
– Четвърта седмица ––Както втората
– Пета седмица ––Както втората
– Шеста седмица ––Както втората ––В събота (Връбница/ Цветница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.
– Страстна седмица ––От понеделник до събота включително – строг пост. –– Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.
Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост „преддверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.
Според устава на Българската православна църква Великденските пости у нас преминават по следния начин:
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Важно е въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Препоръчва се постите да се избягват от бременни жени, деца и хора със здравословни причини. Всеки желаещ да спазва постите, може да се консултира с лекар и съответно със свещеник за значението и правилата на Великденските пости.
