Ако си търсите нестандартна и интересна дестинация за почивните дни, изберете Брезово в Южна България. Градчето не е сред популярните, но жителите му са убедени, че имат какво да покажат на света. Ще видите, че този край ще намери място в сърцето ви – заради неочакваните открития, които ви очакват там, и гостоприемството на брезовци.
По официални сведения Брезово е основано през 1576 г. Първите заселници са 20 семейства от Лясковец, Северна България. Те дошли като ратаи на турски чифлик, намирал се до близо разположеното днешно село Стрелци. До началото на 90-те години на ХХ век Брезово се славело с многобройните стада абрашести биволи, отглеждани сред тучните пасища. И всъщност името на Брезово няма нищо общо с дървото „бреза“, обяснява Радню Шопов от Туристическия информационен център в сърцето на града:
Селото е носило турското име Абрашларе. Било е кръстено на тези абрашести биволи, или на български „брези биволи“ – черни с бяло на челото. Оттам произхожда името на Брезово. Непосредствено след Освобождението (1878 г.) турското име е заменено с българско.
От 1969 г. Брезово се ползва със статут на град и е административен център на община Брезово. Основен поминък на населението си остава земеделието. По традиция тук се отглежда маслодайна роза. На територията на общината – в село Зелениково, се намира най-голямата розоварна в България. Има и предприятия за преработка на гъши дроб и пух, на слънчоглед. Сред забележителностите, с които се гордеят брезовци, е добре запазената сграда на светското училище.
Интересното за него е, че за разлика от други села, където първо е строена черква, брезовци били жадни за наука и най-напред – през 1837 г. – открили училище. Това е третото светско четирикласно училище по българските земи“, – разказва Радню Шопов.
През 1872 г. в това училище апостолът на свободата Васил Левски създава местния революционен комитет. Точно до училището се намира църквата „Свети Димитър“, за която екскурзоводът обяснява:
Църквата е изградена малко по-късно – през 1843 г. Това е трикорабна базилика. За построяването ѝ брезовци пратили прошение до султана. За получаването на разрешението много е помогнала една помохамеданчена българка. В документите я намираме като Дона ханъм. Султанът пратил ферман, с който разрешил построяването на църквата. Ферманът още се пази в Брезово.
Църквата е богато изографисана от майстори от Дебърската школа с дарения на местни заможни родове. Полилеите, кръстовете, одеждите и всичко необходимо за воденето на служба е подарено от бесарабски българи. Но каква е връзката на бесарабските българи с този край? Радню Шопов обяснява, че доста хора оттук са се изселили в Бесарабия (историко-географска област на територията на Молдова и Украйна). Само от съседното на гр. Брезово село Чоба през 1829 г., след поредната Руско-турска война, в Бесарабия отиват около 100 семейства и основават там село Бановка. От Бановка е родом ген. Иван Колев – бъдещият освободител на Добруджа през Първата световна война.
Недалеч от центъра на гр. Брезово се намира къщата, в която през 1903 г. е роден забележителният художник със сложна житейска и творческа съдба Златю Бояджиев. На младини търсенията на твореца са предимно в класическия и неокласическия стил. През 1951 г. получава мозъчен инсулт, вследствие на който се парализира дясната половина на тялото му и загубва говора си. След упорита битка с парализата художникът се изправя на крака физически и психически, но стилът му коренно се променя и започва да клони към импресионизма. Къщата е реставрирана от общината с идеята да се превърне в музей. Впоследствие обаче става частна собственост и може да бъде видяна само отвън.
Сред другите местни забележителности особено привлекателна в горещите летни месеци е намиращата се на 6 км от Брезово кариера за добив на мраморна брекча.
Изоставена към 1994 г., кариерата се е изпълнила с вода с наситен син цвят, менящ оттенъците си според светлината. На дъното й отлежават останки от кулокран, с който някога са вдигани мраморните блокове. Любопитството на любителите на древността пък ще предизвика добре запазената в района мрежа антични пътища.
Ако отскочите до село Гранит в съседната на Брезово община Братя Даскалови, ще видите най-старото дърво в България – дъб, израснал през първата половина на IV век.
Снимки: Миглена Иванова и vila.bg
