Разкази от маршрутката XI - Маршрутката, интересно е...

Разкази от маршрутката XI - Маршрутката, интересно е...

Леле, какво ми се случи! Срещнах същество на външен вид много наподобяващо на хомосапиенс, а по първични полови белези, на жена. На външност го докарваше на хубава жена даже! Но това бе само до момента, в който си отвори устата да приказва. Ама глас ви казвам, не глас, а гласище! Джо Кокър пред нея бледнее.

Та, въпросната особа, се качи в момент, в който маршрутката се бе понапълнила. Казах ви, в първия момент събира погледи, но във втория оставаш потресен.   Това е момента когато, си отвори устата, но не само гласа й потриса - и държанието й! Не че съм някой, който не харесва малко по-свободното държане, но общо взето тоз индивид ме накара да се опуля, а това не е много лесно. Та, както казах, качва се каката и почти моментално започна да се предвижва навътре, нареждайки:   

"Ч ей, я мръдни малко бе, кво си застанал така, аре бегай у лево да минем бе, кво си ме зяпнал? Ало, ей мърло, я не ме ръгай с чантата, че кат ти ръгна една!

Аре бе, аре мърдай, да не...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност