Ягуарът е най-едрият представител на семейство котки, обитаващ територията на Северна и Южна Америка. В световен мащаб по-големи от него са единствено тигърът и лъвът.
Понастоящем представители на вида се срещат от Мексико и Централна Америка до гъстите дъждовни гори на Южен Парагвай и Северна Аржентина. В югозападните части на САЩ се съобщава за едва няколко ягуара, останали по тези земи.
Когато става въпрос за тегло, стойностите при ягуара се колебаят в широки граници – от 56 до 96 килограма. Едни от най-едрите мъжки екземпляри, известни ни до този момент, са с тегло от близо 160 килограма, докато това при най-дребните женски е едва 35 килограма! Женските ягуари са по-малки от мъжките с между 10 и 20 процента. Но както теглото, така и дължината е в широк диапазон. Разстоянието от носа до основата на опашката е от 1.10 до 1.85 сантиметра. Интересното е, че опашката на ягуара е най-късата от тази на всяка друга голяма котка – от 45 до 75 сантиметра. Краката също са сравнително къси, но за сметка на това изключително здрави. На височина достига между 63 и 76 сантиметра при рамото. Установена е, разлика в размера при ягуара в зависимост от региона на местообитание или казано с други думи размерът на тази котка се увеличава от север на юг!
Макар на пръв поглед ягуарът да наподобява леопарда, двете котки се отличават една от друга по своята окраска. За разлика от леопарда, розетките при ягуара обикновено са по-големи и тъмни, както и по-малко на брой. Освен това те са с по-дебели линии и малки петна в средата. Главата на ягуара е по-закръглена, а крайниците му са по-къси и масивни от тези на леопарда.
ягуарСнимка: pixabay.com Автор: carloroberto9
леопардСнимка: pixabay.com Автор: designerpoint
Любопитен факт, свързан с ягуара е, че около 6 процента от популацията му се характеризира с меланизъм (проява на черно оцветяване) и поради тази причина е известен като меланистичен или черен ягуар.
меланистичен или черен ягуарСнимка: pixabay.com Автор: IanZA
Размножаване и хранене
Женският ягуар достига полова зрялост на около 2 години, а мъжкият между 3 и 4-годишна възраст. Смята се, че тази котка няма определен период на чифстосване и това може да се случи през всяка част от годината. Интересното е, че се наблюдава увеличаване броя на новородените, когато териториите на ягуара са богати на плячка. След чифтосване двойката ягуари се разделя, като отглеждането се поема изцяло от женската. Бременността продължава от 93 до 105 дни, като се раждат най-често две, но не повече от четири малки. Те са слепи и проглеждат на около втората седмица. Майката кърми докато малките навършат три месеца, като те могат да я придружат на лов едва след като станат на 6 месеца. Остават да живеят с нея до навършването на една до две години, след което се отделят, за да си търсят собствената територия. В дивата природа живее между 12 и 15 години, а в плен най-дълго преживелият ягуар достига 23 години, което го нарежда след котките първенци по този показател.
Ловуват както мъжкият така и женският ягуар, като са активни преди изгрев или по залез-слънце. Атакуват от засада и могат да надвият почти всяко сухоземно или крайбрежно гръбначно животно в Централна и Южна Америка с изключение на големи крокодили или черния кайман например. Ягуарът е отличен плувец и без колебание ще се гмурне във водата за да улови костенурка и дори риба. Захапката му е толкова силна, че дори може да пробие черупката на костенурка!
Намаляване популацията на ягуара
Понастоящем видът е обявен за потенциално застрашен от изчезване. Особено голям спад в популацията му се отбелязва от края на Втората световна война до началото на 70-те години на миналия век, като основни причини за това се изтъкват нарастващата икономика и липсата на регулации. Най-много ягуари се убивали през 60-те години – всяка година по около 15 000, заради търговията с кожи. През 1967 година се въвеждат и първите закони, с цел намаляване на въпросната търговия, като от 1976 година насам тя е съществено ограничена.
Снимка: pixabay.com Автор: IanZA
Основните рискове пред третата по големина котка в света са свързани с обезлесяване на териториите, които обитава, повишаване конкуренцията за плячка, бракониерите, фермерите от Южна Америка, които я убиват в опит да защитят стадата си и не на последно място оградата между САЩ и Мексико, за която има сериозни опасения, че може да възпрепятства повишаването на популацията на север от Мексико.
Възстановяване и опазване на вида
Дълго време ягуарът е сравнително слабо изучавано животно, поради труднодостъпния терен, които обитава. Еколозите са намерили решение на този проблем като поставят камери в някои от резерватите, обитавани от дивата котка. По този начин те придобиват по-ясна представа за размера на популацията на животното в рамките на резервата. От друга страна това им дава възможност да следят поведението на определен ягуар (например такъв, за който е установено, че има здравословен проблем). Също така се използват и специално обучени кучета, които търсят изпражнения на ягуар, въз основа на които еколозите получават ценна информация за здравето и диетата на тези животни.
Снимка: pixabay.com Автор: edmondlafoto
Усилията за опазването на ягуара са насочени и към фермерите, за това как ефективно да предпазват стадата си без да го убиват.
През 1986 година на територията на Белиз, Централна Америка е създаден и първият резерват (площ от 400 квадратни километра) с цел опазване на ягуара. Понастоящем има и други паркове и резервати, като едни от най-големите се намират на територията на Мексико (площ от 2800 квадратни километра), Перу (площ от 17 100 квадратни километра), Бразилия (площ от 26 400 квадратни километра) и други.
