ПРЕПЪНИКАМЪК
Вместо да се готви за предстоящите местните избори, ръководството на БСП води война срещу някаква вътрешнопартийна опозиция. Това неминуемо ще доведе до поредния разгром на столетницата. По този повод ви предлагам една статия на Панко Анчев:
“Не се съмнявах, че след злополучните за БСП резултати от изборите за Европейски парламент и оперетата с оттеглянето на подадената от Корнелия Нинова оставка на последното заседание на 49 конгрес, които показаха, че БСП е навлязла в идейна и организационна криза, Нинова и нейните клакьори и пажове ще предприемат мерки за укрепване на разколебаните им позиции, за да предотвратят още отсега неизбежните вътрешно партийни трудно удържими недоволства след местните избори. И че тези мерки ще бъдат крути, отмъстителни и заплашителни за всички, които оспорват властта им. Наивно обече се надявах да измислят поне нещо умно и разумно, за да не подведат партията и да не я пожертват заради личните си амбиции.
Е, надценил съм ги, за съжаление!
Най-напред Корнелия Нинова се опита да покаже властническата си натура и неотстъпчивост пред Варненската организация, като й свали легитимно избрания председател и на негово място постави друг, който трябва да играе по гайдата й. Варненските социалисти не позволиха това да стане. Но с удара върху тях Нинова практически предопредели резултатите от изборите и щедро и с театрален жест подари победата на ГЕРБ. Този случай тепърва ще дава още резултати, поради което трябва да бъде докрай анализиран до най-малките подробности. Но не от Нинова, разбира се. А от партията.
После последва пошло режисираната пиеса на връх Бузлуджа с тържествената фанфарна (по-точно, фарфаронска) реч на Нинова. Тази реч отново подчерта грандиозните и жизнено необходими промени в партията, направени лично от нея и довели до големите успехи. Мимиходом отделязвам, че и сега Нинова не се обърна към съпартийците си с възприетото в БСП обръщение „другарки и другари“, а с наложеното от нея „драги социалисти“.
После бе измислена псевдодискусия във в. „Дума“, начената със статия от Георги Пирински. Пирински е официално обявен за „вътрешна опозиция“ и неговата статия трябваше да покаже колко демократично е ръководството и че то е готово да изслуша различни мнения. Но тя, която поставя важни проблеми, бе последвана от гневни несъгласия с автора й и с апология на председателката. Още незапочнала, дискусията се превърна в разправа с „вътрешната опозиция“. Впрочем, такава е очевидно целта. Партийният вестник се постави в унизителната позиция да обслужи върхушката, като смаже, заклейми и унизи онези, които не одобряват водената политика на обновяване и подмладяване.
И ето, в броя от 27.VIII е поместена статия с неутралното заглавие „Нужна е мобилизация“. Подзаглавието е предупреждаващо, но и ужасяващо: „Трябва да се освободим от вътрешната опозиция“. Подписът под статията е на Л. Еленков. Много искам това да не е поетът Лъчезар Еленков, защото написаното в нея е доста нескопосно, неграмотно и пошло. А и за да не бъде употребен в непочтени борби един сериозен поет със свое място в българската литература.
Тази статия дава сигнал за мобилизация на хората около Нинова за борба срещу опозицията. Защото „тя, Нинова е нашата гордост и надежда, истинско лице на партията, и затова я обичаме“ (цитат от статията). Не за идеи и принципи, не за намиране на верните пътища, по които БСП да води народа, не за социализъм и социална справедливост, а за тази, която „е нашата гордост и надежда, истинско лице на партията“(също цитат!).
Нямам съмнение, че всичко това е организирано, но е зле премислено. Защото хората, които го правят, не са умни и съвестни, не милеят за партията и нейните идеи. Те са изплашени и паникьосани, защото се страхуват за личните си интереси и изгоди. И пет пари не дават за БСП и нейното бъдеще. Те съзнателно я рушат и ще бъдат щастливи да я видят омаломощена и срината.
Обновлението и единението, борбата срещу „вътрешната опозиция“, цялата тази аритметическа гордост, която тръби с колко са се увиличили гласовете на избирателите и е нараснал броят на депутатите, е път „а ла Нинова“ и е път към нищото.
Време е наистина за мобилизация, но за мобилизация за спасението на БСП.“
Преписал:
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
