Производството на черупчестия деликатес се е увеличило от 764 т през 2011г. на 4500 т за 2018 г. България има капацитет да произвежда 20 хил.т годишно, което означава, че могат да бъдат открити стотици нови работни места. Това заявява д-р Йордан Господинов, председател на УС на Консултативния съвет за Черно море, за в. „Черно море”.
„Едно от предложенията, които приехме на форума, е за необходимостта да се ускори класификацията на водните зони по българското и румънското черноморско крайбрежие“ .Става дума за производствените зони за добив на миди в диво състояние, които сега директно се предлагат на пазара и консумацията им крие риск за здравето.
В Румъния през миналата година са пуснати на пазара повече от 230 тона диви миди, директно, без да е било установено тяхното качество“ – споделя д-р Господинов. Всеки любител на деликатеса може да ги събира в морето за лична консумация и на своя отговорност за здравето си. Но когато това се прави, за да бъдат продавани в магазините, ресторантите, вече става рисково.
За произведените черни миди фермите сами си осигуряват лабораторен контрол по своя вътрешна мониторингова програма, като ги изследват в наши и чужди акредитирани лаборатории, и тяхното предлагане в магазините и ресторантите не крие никакъв риск.
Разликата между дивите и култивирани миди е в цвета, големината, тежестта. Дивата е тъмночерна, с груба на вид черупка и малко месо. Култивираната е светлокафяво-черна, с тънка черупка и много месо.
В района вече се правят инвестиции в предприятие за шоково замразяване на миди. Инсталацията ще позволи след размразяването им по специална технология мидите да станат отново напълно пресни, се очаква голям пробив на западния пазар и особено в Ирландия, Северна Ирландия, Англия, тоест, на целия Остров.
Това е сектор, които се развива и в други европейски държави успешно. Испания е водещ производител на средиземноморска миди, а Франция на тихоокеанска стрида. „България има всички шансове да стане доминиращ производител на черноморски миди. Те са много ценен белтък за човешкия организъм, богати на минерали и кобалт. Така че има всички основания за приоритетното развитие на този сектор в българската икономика“- заключи д-р Господинов.
