Освен фалшиви сирена, българинът е консумирал и над 145 000 тона вносни млечни продукти през 2018 г.
Мандрите произвели 8338 тона имитиращ продукт
Внос на млечни продукти от Полша, Германия и Румъния залива пазара
Българите са изяли повече сирене с растителни мазнини през първите осем месеца на тази година, спрямо същия период на миналата. Това показва анализ на министерството на земеделието.
Мандрите са произвели 8338 тона имитиращи продукти за периода, което е с 5,5% над нивото преди година. Тогава количествата са били 7904 тона.
Все пак през последните три години производството на сирене с палма намалява, отчита агростатистиката. През 2016 г. сме изяли 16 231 тона имитиращи сирена, през 2017 г. – 14 699 тона, а през цялата 2018 г. – 13 502 тона.
Според земеделското министерство за това допринасят въведените нормативните промени, насочени към ясното разграничаване на имитиращите от млечните продукти както в процеса на производството, така и при предлагането им на пазара.
От юни 2018 г. производството, разфасовката и преопаковането на имитиращи продукти се осъществява в отделни обекти от тези за истински. Друга причина е отливът на търсене на имитиращи храни, за сметка на по-здравословните и качествени млечни продукти.
Освен фалшиви сирена, българинът е изял и над 145 000 тона вносни млечни продукти през миналата година. Само през седемте месеца на тази у нас са доставени 77188 тона.
В страната традиционно се внасят съществени количества мляко и млечни храни както за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, така и за разнообразяване на асортимента на пазара, коментират от земеделското министерство.
Най-значителен по обем остава вносът на неконцентрирани мляко и сметана, следван от този на концентрирани мляко и сметана, сирена и др.
Пазарът ни е залят от сирена и млека от Полша, Германия и Румъния, показва анализът на ведомството. От там са внесени у нас съответно 31 764 тона, 23 984 тона и 20 082 тона продукти.
Вносът от трети страни, който по принцип е ограничен, бележи спад от 41% спрямо 2017 г., до 217 тона (предимно сирена и кисело мляко), доставени главно от Сърбия и Ливан.
Свива се и без това слабият износ на български сирена зад граница – с 4,7% за година. Основни дестинации за нашите продукти са Гърция, за където сме експортирали 6,5 хил. тона, САЩ – 2,9 хил. тона, Германия – 2,8 хил. тона, Румъния – 2,7 хил. тона, Ливан – 2,1 хил. тона.
Цените продължават да се вдигат
Млякото евтино, кашкавалът поскъпва
Средната изкупна цена на кравето мляко в България през септември е била 29,88 евро/100 кг или 58,44 лв./100 кг, което е с 11,5% по-ниска от средната за целия ЕС. Сравнявайки с другите държави членки, българската изкупна цена е близка до тези в Естония, Полша и Португалия и по-висока само спрямо тези в Унгария, Латвия, Румъния и Литва.
Независимо от по-ниската изкупна цена на кравето мляко в страната, през 2018 г. средните цени на млечните продукти се повишават. Според министерството на земеделието това се дължало на по-големите разходи за горива, ток и труд.
На едро млечните продукти са поскъпнали с между 0,8% и 17,5% през 2018 г. спрямо 2017 г., като най-значително е увеличението на маслото. При кравето сирене, киселото мляко и кашкавала цените са нараснали с между 3,5% и 6,2%.
На дребно годишното поскъпване е в широкия диапазон от 1,5% при прясното мляко до 22,8% при маслото. От началото на 2019 г. цените на едро са около или малко над нивата от 2018 г.
