Почина легендата на българския театър Стоянка Мутафова. Тя си отиде на 97-годишна възраст след продължително и тежко боледуване.
В нейна памет нека си припомним някои от най-култовите й реплики.
Как искате да Ви запомнят? – А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!
„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“
„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“
„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“
„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“
„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“
„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“
Който не носи театър в себе си е умрял.“
„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“
„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.“
„Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!“
„Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!“
