Близо 80 на сто от хранителните и увеселителните заведения избягват да плащат данъци, показват проверките на Националната агенция по приходите (НАП). Други рискови сектори са тези на горивата и на платформите за краткосрочно отдаване под наем на помещения. Това каза говорителят на ведомството Росен Бъчваров пред БНТ.
Той поясни, че рисковете са различни в туризма. „Не оценяваме рисковете на такъв тип „браншови“ – Аirbnb апартаментите имат сравнително ясен данъчен режим
в момента, но има и сериозно отклонение от облагане“, допълни говорителят на приходната агенция. Това се обяснява с факта, че този пазар на краткосрочно отдаване под наем е дигитализиран и всичко лежи на ангажимента на гражданите да декларират доходите от него. Работодателите, даващи заплата в плик или осигуряващи на по-малко време от изработеното, също създават предпоставки за избягване на облагане.
Бъчваров коментира и наредбата за касовите апарати, която предстои да влезе в сила от 1 февруари. Точно тя бе и причината през последните дни недоволството да достигне своя връх и в над 36 града в страната собствениците и служителите в ресторанти, кафенета, заведения за хранене, хотели да работят, облечени в жълти жилетки. С промените в Наредба Н-18 данъчните ще имат достъп до личните данни на всички от персонала, включително и до рецептурните книжки, които често са фирмена тайна. Част от исканията на протестиращите са държавата да въведе задължителна регистрация по ДДС на всички обекти в храненето и туризма, въвеждане на лимит за издаване на разрешителни на нови обекти, както и отмяна на наредбата на НАП за запечатване на заведения при открити нередности като крайна мярка. От бранша настояват и за намаляване на ставката на 5%. Ако не се стигне до започване на преговори, ще последват ефективни протести, предупреждават още от бранша. Хотелиерите и ресторантьорите настояват наредбата да се отложи и да се обсъдят евентуални промени. Бъчваров обаче категорично отрече и заяви, че повече отлагания няма да има.
Мярката за запечатване на магазини е отпреди 2 години и не се прилага за най-дребните нарушения. От НАП обясниха, че причина за въвеждането е, че санкциите от 1000-1500 лв. са се оказали неефективни. „Обект не може и не е запечатван за дребни нарушения. Ако има незалепен дневен финансов отчет или в обекта я няма книгата за дневния финансов отчет, те са формално някакъв вид нарушение. Неиздаването на касова бележка не е дребно нарушение – законодателят също смята така“, предупреди Бъчваров. Той спомена, че касовите бележки за 5 лв. също са важни – при проверка може касовият апарат да е отчел 200 лв., а в касата реално да има 2000 лв. „Това е основание за запечатване на търговския обект“, завърши Бъчваров. За последните години има няколкостотин зеленчукопроизводители с акт за неиздаден касов бон. Бакшишите пък не спадат към сивия сектор, но е хубаво да се съхраняват на отделно място. „В голяма част от ресторантите бакшишите се събират на отделно място, защото те се поделят, а не се прибират само от един сервитьор – когато тези пари се съхраняват отделно, няма нищо нелегално, нито необходимост от промяна в закона“, завърши Бъчваров. Той посочи, че е възможно решение бакшишът да влезе в сметката и законът не го забранява, но това ще е трудно, тъй като тези пари над сметката са избор на самия клиент.
