Амарант, или „неувяхващото цвете“, е красиво и изключително полезно растение, на което от древни времена предците ни в Южна Америка придавали магически свойства. Характерно за него е, че листата, както и семената му, се отличават с ярки цветове в целия спектър на дъгата. Оттам идва и името му – оцветяването на листата варира от тъмночервено през бяло, пурпурночервено, оранжево, розово, до зелено. А гледката на амарантово поле е изумителна!
Всяко растение ражда от 40 до 60 хиляди семена. Те са с формата на леща, обикновено златисти или кремавокафяви на цвят. Всяко зрънце може да се похвали с голям брой незаменими аминокиселини, фосфор, желязо, магнезий, калций, витамини. Освен това в него има и голямо количество диетични фибри. Особено подходящ за хора, които имат глутенова непоносимост, защото в него не се съдържа никакъв глутен.
При завладяването на Южна Америка испанските конкистадори се сблъскали с местен ритуал на ацтеките, който ги накарал да онемеят. Жреците ваели статуи на свои идоли от мед, семена на амарант (стрити) и… човешка кръв, след което ги изяждали в името на тяхно божество.
Испанците решили да „цивилизоват“ древното племе и предприели изкореняване на всички растения амарант на територията на Новата земя. В резултат на това амарантът почти изчезнал от картата на Южна Америка.
Благодарение обаче на няколко племена, които го отглеждали далеч от погледите на завоевателите, в няколко отдалечени района на Мексико и в Андите амарантът оцелял. С времето се превърнал в основна хранителна култура в Южна Америка. С появата и култивирането на фасула и пшеницата бил изместен на заден план.
Амарантът е неизменна част от културата на този край на света. В Куско, Перу, например той е неотделим и от фолклора – по време на карнавал жените танцуват със снопове амарант на гърба и го носят, сякаш това е бебе.
На амаранта е отредено почетно място в поемата „Изгубеният рай“ на английския поет Джон Милтън:
„…безсмъртен амарант —
цвета, що някога цъфтеше в самия Рай,
наблизо до дървото на живота,
разцъфна, но твърде скоро,
след като човекът съгреши,
се върна на небето пак, отдето бе дошъл,
и там цъфти сега над онзи извор на живота,
край който и реката на блаженството търкаля…“
В Европа амарантът става изключително популярен през втората половина на 20 век. Днес е широко разпространен в Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
Оригинални рецепти за приготвяне на амарант се откриват по цялото земно кълбо. Обикновено присъства в ястието сварен. На някои места традицията е да се изкисне в студена вода за 10-12 часа, след което е готов за консумация.
В Южна Америка листата на растението се варят или пържат и резултатът е вкуно ястие.
В Мексико приготвят Алегрия (щастие, радост) – пуканки с амарант, залети със захарен сироп.
.
От смляното и опечено амарантово семе пак там се вари традиционната напитка атоле.
В Перу приготвят амарантово питие, наречено хиха, което много напомня на традиционната бира.
В Еквадор варят цветовете на растението, а получената оцветена вода добавят към местен вид ром и така се ражда питие, за която местните твърдят, че „пречиства кръвта”.
На другата страна на света, в Индия, наричат амаранта „Кралското зърно“ и го мелят на брашно, от което приготвят чапати.
В САЩ започват да отглеждат амарант след 1975 г. Колорадо, Илинойс и Небраска са местата, където могат да се открият амарантови полета, но за щатския пазар е трудно да се каже, че е популярна храна. Но в магазините за естествени храни е много популярно брашното, което се приготвя от него.
С масовото навлизане на здравословното хранене популярността на амаранта става все по-голяма. Лесно се съчетава с всяка регионална кухня. Мели се на брашно, пука се на пуканки, чудесна добавка е към супи, ястия и печива
Амарантът е отличен източник е на лизин, съдържа незаменими аминокиселини и се усвоява добре в храносмилателния тракт. Основните протеини в него са албумини и глобулини, които са по-добре разтворими и усвоими от съдържащите се в пшеницата проламини.
Съдържа магнезий и желязо. Шампион е и при фибрите – три пъти повече в сравнение с пшеницата. Има два пъти повече калций от млякото. Добър източник е на полиненаситени мастни киселини, по съдържание на витамин Е се доближава до зехтина.
В него се откриват и токотриеноли, които са всъщност форма на витамин Е и имат свойството да понижават нивата на лошия холестерол в човешкия организъм. Най-удивителното в мъничкото семенце е, че нутриентите в него са концентрирани в „пръстен”, който обгражда центъра, изграден от скорбяла. Това е причината те да се запазват по време на обработка.
