ВРЕЛИ- НЕКИПЕЛИ
Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха и управление на природните ресурси.
През последните години куп московски мекерета ни убеждават, че „чужди колонизатори“ ограбват „несметните“ златни залежи на България. В тази връзка Боян Рашев ни предлага някои прости и проверими факти…
„Златото е изключително рядък метал: Всичкото добито в човешката история злато (171 хиляди тона) се събира в куб със страна 20 метра. Средното тегло на същия куб скална маса в земната кора е 21 хиляди тона, сред които се крият средно само 83 г. злато. Намирането на високи концентрации и извличането им съвсем не е детска игра.
България е незначителен играч в добива на злато в световен план: Докато тук ежегодно се добиват златосъдържащи руди със средно около 10 тона метален еквивалент, в света се добиват около 3300 тона годишно.
Добивът на злато не е проста работа. Неслучайно, нито една от най-големите златодобивни компании в света не е държавна. Това е изключително сложен, рисков и капиталоемък бизнес – хвърляш милиони в продължение на десетки години, преди да можеш да изкараш един лев от земята (ако изобщо изкараш нещо!). Неслучaйно, държавата винаги и навсякъде системно се проваля в него.
В България оперира една единствена международна златодобивна компания – Dundee Precious Metals (Дънди). Тя съвсем не е толкова гигантска, колкото ни се иска – с нейните 200 000 унции през 2018 г. Дънди е безкрайно далеч от списъка на най-големите, които вадят милиони унции. Фактът, че е листвана на борсата в Торонто означава, че собствеността и финансовите u отчети са напълно прозрачни, а отскоро и Европейската банка за възстановяване и развитие притежава 10% дял в компанията.
Мина Челопеч съществува от далечната 1954 г. и захранва държавния резерв и съответно плащанията на социалистическа България към СССР. През 1990 г. правителството забранява преработката на нейния концентрат в страната (МДК Пирдоп), заради голямото замърсяване с арсен (което тогава е факт). Това реално я обрича на затваряне, защото мината остава без реализация на продукцията си.
Не Дънди, а ирландската минна компания „Наван“ концесионира съсипаната от държавата мина Челопеч през 1999 г. При цена на златото $220-300 за унция „Наван“ не издържа и фалира. Медта, другият важен метал в челопешкия концентрат, който в определени моменти дава до 50% от стойността му, също е изключително евтина в този период…“
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
