В своето развитие, човекът постепенно е развил бипедална походка, като по този начин е освободил горния си крайник за по-финни действия. Деликатните мускули на ръката отговарят за фината моторика на пръстите. Лакътната става скъсява и удължава горния крайник, а раменната се характеризира с голям обем на движение, което ни гарантира широк обхват на действие на ръката. За да обезпечи този по-голям обем на движение, раменната става анатомично се характеризира с по-плитка ямка спрямо голяма хумералната глава. Това до голяма степен я прави ранима при директни и индиректни травматични увреди и често води до извадено/луксирано рамо.
Анатомични особености
Раменната става е изключително зависима от т.нар. динамични стабилизатори т.е. мускулатурата, която го обгражда. Анатомично е свързана с ключицата и лопатката и това я превръща в сложен биомеханичен комплекс, където освен горепосочените взаимовръзки рамото трябва да се разглежда и третира според индивидуалните анатомични особености. Съществуват анатомични типове раменна става, като тип 2 се определя като най-неблагоприятен.
Раменната става е най-често луксираната става. Болшинството от луксации/извадено рамо се получават при млади, активно спортуващи хора на възраст между 20-30 год. Засягането при представителите от по-силния пол преобладава. Подложени на риск от луксация и репитаторен микротравматизъм са хора спортуващи плуване, волейбол, баскетбол и други дисциплини , свързани с по-голяма ангажираност на горните крайници. Предпоставка за възникването на луксации се явява раменната нестабилност. Тя се дефинира като невъзможност на главата на мишничната кост да стои центрирана в ямката . Луксирано/извадено рамо може да възникне и при травматични моменти, свързани с падания. По своето естество луксациите биват предна, задна и долна, в зависимост от изместването на раменната кост спрямо ямката.
Симптоми и лечение
Болка, оток, слабост и изтръпване на горния крайник. Възможно е да се забелязва нарушен контур, с изразена видима деформация. Засегнатият крайник се характеризира с невъзможност за движение. Подобно състояние изисква преглед и наместване на рамото, както и известен период на относителен покой, последван от адекватна рехабилитация. Рехабилитационната програма включва адекватно и навременно постепенно раздвижване до пълното възстановяване на раменната става.
Съвети и превенция
Изграждането на силна и еластична мускулатура е от ключово значение за правилната артрокинематика. Това гарантира,че главата на мишничната кост ще е добре центрирана спрямо ямката. Силната мускулатура обезпечава и пасивните стабилизатори на ставата, а именно ставната капсула и ставнити връзки, като ги предпазва от репитаторен микротравматизъм. Тук е много важно да се отбележи тенденцията при младите спортуващи да развиват определени мускулни групи по естетични причини /гърди и бицепси/, като създават мускулен дисбаланс и предпоставки за травми. Затова спазвайте следните прости правила:
Тренирайте симетрично предно, странично и задно рамо.Не пренебрегвайте трицепса за сметка на бицепса.Лопатките са важни. Те имат нужда от мобилност/плъзгаемост и стабилност /здрави ромбовидни мускули/.Поддържайте естествените извивки на гр. стълб с упражнения за мускулна сила на гръбните мускули.По отношение на гръбнака, не пренебрегвайте леките упражнения за плъзгаемост и мобилност на прешлените .Тренирайте за тазова стабилност. Глутеалната мускулатура вляво е свързана с мускулите на рамото вдясно и обратното.Спазвайте принципа на постепенност на натоварването.
Ако сте извадили рамото си, не се колебайте да се обърнете към специалист за раздвижването след наместването на ставата. При нужда от повече информация по темата екипа на Физио Би Актив остава на Ваше разположение.
